Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване! Ани и Зуека чакат трето дете?
  • Новини

Не е за вярване! Ани и Зуека чакат трето дете?

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
esfsdfqqqfs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ha 58 години Васил Василев-Зуека май е в очакване на трето дете. Половинката на актьора – Ани Вичева, изглежда доста напълняла, след като само преди година беше успяла да стане слаба като фиданка. Фигурата ѝ подклажда подозренията, че е бременна.

За огромната промяна във външния вид на Ани Вичева, настъпила в рамките само на няколко месеца, се разбра благодарение на снимки, които певицата Кристина Димитрова публикува в социалните мрежи. Тези дни естрадната звезда отпразнува 63-и рожден ден в Испания, където се е срещнала за обяд във Валенсия със Зуека и неговата половинка.

Направили са си снимки за спомен, от които става ясно, че Ани е качила поне 30 килограма, след като миналата година беше отслабнала с около 20 (от теглото си преди да напусне България).

През лятото на 2022-pa емигриралият в Испания актьор се беше върнал за малко в страната ни заедно със съпругата и сина си Стефан. Семейството беше засечено от репортер на сайта „Лупа“, който регистрира впечатляващото вталяване на иначе закръглената по природа Ани. Не е ясно как, но тя бе успяла да постигне мерки почти като на фотомодел.

Сега обаче от всичко това няма и следа. От снимките на Кристина Димитрова се вижда, че Вичева вече е далеч по-едра отколкото преди да напусне България. Промяната е толкова очебийна, че хората подозират, че най-вероятно се дължи на бременност.

Ани скоро трябва да навърши 48 години – възраст, в която напоследък все повече жени успяват да станат майки, особено ако разчитат на съвременната репродуктивна медицина. Така че няма да е изненада, ако жената на Зуека скоро роди.

Първото дете на двойката дойде на бял свят през пролетта на 2014-а, припомня в. Уикенд. Това е синът им Стефан. Когато замина за Испания, актьорът обяви, че го прави основно заради момчето – не искал то да расте в неблагоприятната българска среда. Семейството емигрира малко преди детето на стане ученик, и го записа в местно школо.

Говори се, че преди да напуснат страната ни, домът на Ани и Зуека в София е бил ограбен. Вичева била пред нервна криза, защото не се чувствала спокойна да живее в България. Явно обаче в Испания се е успокоила и нищо чудно да е поискала да има второ дете.

Родният актьор, освен сина си, има и голяма дъщеря от бившата си жена – режисьорката Нина Димитрова. Това е Девина Василева, която вече има успехи в киното като режисьор. Ако действително Ани e бременна, Василев ще стане баща за трети път на 58-годишна възраст. На тези години много хора вече гледат внуци, но те все пак не са кой знае какво на фона на колегата му Робърт де Ниро, който се сдоби с бебе на своите 79 години, или на Ал Пачино, който е в очакване на бебе на 83.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна смърт покоси сина на шефа на Лада-България, бременната му съпруга го намерила в дома им
Next: Никога не изнасяйте това от дома си! В противен случай бедите и нещастията не могат да бъдат избегнати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.