Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант
  • Новини

БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
dfghdfgjgjghjhg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има много приятен глас, смята ДесиСлава, чието парче изпълнява заралийката

Да стане певица предлагат на нарязаната Дебора музикантите от Deep Zone Project! Основателят на групата DJ Диан Соло попада на клип, в който заралийката изпълнява песента на ДесиСлава „Някой ден“.

След като харесват изпълнението, от групата изразяват готовност да съдействат за безвъзмездни записи и песни на старозагорката в професионално музикално звукозаписно студио.

„Ще поемем целия процес от А до Я, стига Дебора да пожелае да тръгне по тази пътека след това, което е преживяла. Дебора пее прекрасно и заслужава да бъде на голяма сцена. Смятам, че това ще я върне към нормалното съществуване, защото лекарите лекуват тялото, а музиката – душата“, сподели пред „България Днес“ диджеят, потърсен за коментар.

Подадената ръка към момичето провокира стотици коментари на фенове на групата, които изразяват респекта си за жеста. Благодарение на социалните мрежи предложението бързо стига до Дебора, но музикантите са наясно, че първо трябва да се възстанови, и оставят офертата отворена за когато пожелае.

„Омерзени сме от това, което този изверг е направил с нея. За съжаление Дебора не е единствената и последната. Дяволът се крие в хората напоследък. Любовта често е несподелена, но си преглъщаш егото и продължаваш напред, а това е садизъм. Трябва да си впрегнем силите в нещо градивно, а не да рушим. Искаме да провокираме хубави емоции у хората. Затова и предложихме на Дебора – не да трупаме лайкове, а от сърце“, коментира DJ Диан Соло.
Че Дебора има талант, смята и фолкзвездата ДесиСлава.

„Много приятен глас има, може би е самороден талант“, категорична е певицата. В последните дни ДесиСлава попада на видеото, в което кълцаното момиче изпълнява хита й „Някой ден“.

„Не съм се замисляла да й предложа дует или нещо подобно, защото смятам, че това не е на дневен ред. Момичето трябва първо да се възстанови психически, защото сега не знам дали й е до пеене. Потресена съм от цялата ситуация“, казва ангелския глас на попфолка.

ДесиСлава признава, че не може да си представи какво е да се преживее нещо толкова жестоко, и е останала без думи, след като разбрала за зверското насилие. С колеги от жанра са обсъждали как е възможно човек като обвинения Георги Георгиев да има поддръжници.

„Ако те имат дъщеря и това й се случи на нея, дали пак ще го защитават?“, възмущава се ДесиСлава. Тя намира за странно, че хора като обвиняемия за посегателството могат да работят в нощни клубове, където с колегите й ходят на участия.

„Дано Дебора да продължи живота си и да не попада повече на токсични мъже“, пожелава й изпълнителката.

Специалисти смятат, че ако Дебора реши да се пробва да пее, това може да помогне във възстановяването й. Така мислите й щели да бъдат отвлечени от ужасната случка и заети с нещо позитивно.

Междувременно проговори лекарят, приел по спешност раненото момиче. Той е останал потресен от вида на Дебора.

„Не съм виждал такова нещо в живота си. Човекът, който е направил това, е садист, психопат“, това коментира д-р Стоян Петров, който първи приел момичето, нарязано с макетно ножче от бившия си приятел Георги. Ортопед-травматологът е бил дежурен в спешното приемно отделение на Университетската болница в Стара Загора на 26 юни в кабинета по травматология, когато към 23 часа Дебора е докарана там.

„Видях рани с дълбочина около 2 сантиметра, два сантиметра и половина, с дължина около 15 сантиметра. Бяха успоредни. Не съм ги броил. (По-късно съдебният лекар в експертизата си ще уточни, че били 21, а шевовете, с които са зашити – 400- б.а). Трябваше да ги обработя, да ги зашием. Отне ми три часа – 10 минути шиех, после малко почивка и за двама ни, и пак. Освен тези наранявания беше ударена и в окото, не мога да си спомня в кое точно. Беше и с травма на носа, вероятно счупен нос. Имаше рани и на двете гърди – разказва за кошмарната нощ д-р Петров и добавя: – Дебора беше дезориентирана, през цялото време ни питаше: „Аз нали няма да умра?“. Опитвахме се да я успокоим. Колегата от неврохирургията каза, че на база на състоянието й вероятно е получила сътресение на мозъка и затова беше настанена за по-нататъшно лечение в Клиниката по неврохирургия. Видял съм какво ли не, но такова нещо… Не искам да си спомням, даже бях забранил на сестрите да говорят за това и да снимат“, завършва разказа си медикът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина голям актьор от култов сериал
Next: Тя успя: Хубавата Дебора проговори и смрази българите! (това е краят за Георги Георгиев)

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.