Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 34-годишен учител от Русе е безследно изчезнал! Повече от година няма информация
  • Новини

34-годишен учител от Русе е безследно изчезнал! Повече от година няма информация

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
esrgdfshfdhfdh.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Всяка година на територията ни се обявяват стотици хора за издирване, а само през 2022 година броят им достигна 839 души. Въпреки че полицията е успяла да открие около 90% от тези хора, съдбата на един 34-годишен учител от Русе остава загадка, след като следите му са изчезнали от месец май миналата година.

През миналата година в Русенска област са били обявени за издирване 590 души, но се оказва, че много от тях са бегълци и хора, укриващи се от закона. Също така, има и пет случая на съмнително изчезнали лица, при които някои от пропадналите са били открити, докато други продължават да остават в неизвестност.

Роднините на изчезналия учител Атанас Маринов не се предават и продължават да надяват се, че той ще се върне у дома. Той изчезна преди повече от година, като последната му следа бе нощувката му в столичен хотел, след което следите му изчезват.

На 14 май миналата година, Атанас се е качил в такси, с което е пътувал до летище София, но по пътя е променил плановете си, взел една пратка и е нощувал в хотел. На следващия ден се е върнал обратно в Русе, отново с такси, като шофьорът го е оставил пред бариерата на хотела в града. Това се потвърждава от записите на охранителните камери и свидетелски разкази, предадени на полицията.

След този момент обаче, няма повече следи от Атанас. Последното му сърфиране в интернет е било в сутринта на следващия ден, в 7 часа и 16 минути, след което телефонът му е бил изключен, а от тогава не се е свързвал с никого. Роднините подават сигнал в полицията един месец след изчезването му, надявайки се, че той ще се върне или поне ще се яви на изпита си в университета.

Поради трудностите в намирането на Атанас и времето, изминало от изчезването му, което със съжаление включва периода, в който записите от камерите се пазят, търсенето става все по-сложно. Той е бил онлайн преподавател за китайска компания и също така се занимавал с писане на книги.

Според роднините му, Атанас е бил човек, който живял спокойно и умерено, без никакви скандали и опасни занимания. Те са отричали версията, че той би се удавил, въпреки че преди време бяха открити останки на труп в Дунав. Очаква се ДНК експертизата да установи дали тези останки са на Атанас.

20 години е целият период, през който търсят изчезнали хора, случаите с незавършило наказателно производство правят изключения.

Вуйчото продължава да моли хората, ако имат някаква информация за изчезналия учител, да се свържат с него на следния телефонен номер: 0882 509094, пишат от 24часа.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Позната на Дебора с разкритие за състоянието й
Next: След разкритата измама: Нов тежък удар за Динко Вълев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.