Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност
  • Новини

През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
lablraslrqorkasr.jpg

В тишината на нощта, когато цялата къща спяло дълбоко, едно момче било на крачка от трагедията. Но наблизо бил неговият спасител, който веднага разбрал, че малкият му стопанин е в опасност. И започнало да вика за помощ.

Седемгодишният Люк страдал от диабет тип 1 – нивата на кръвната му захар винаги били нестабилни. Една нощ кръвната му захар започнала бързо да спада.

Майка му Дори вече спяла дълбоко, така че опасността Люк изобщо да не се събуди на сутринта била повече от реална… Но за щастие верният приятел на момчето се притекъл на помощ навреме.

Джедай е черен лабрадор, но той не е просто домашен любимец. Когато бил само на 11 седмици, Джедай бил обучен да служи на хора с диабет. Изненадващо, той има способността да открива химическите промени в нивата на кръвната захар на човек, като надушва възможни предупредителни знаци и така спасява хората.

Щом надушило опасната промяна в кръвта на Люк, кучето се втурнало към леглото на майката Дори. Тя се събудила и видяла кучето да се покланя ниско. Това бил жест, който кучето използвало, за да покаже когато нивата на кръвната захар са ниски. И обратно – при високи нива вдигал лапа.

Майката на Люк убола пръста на сина си и открила, че нивата му наистина са изключително ниски, въпреки въпреки че постоянният му монитор за глюкоза показвал, че е добре.

„Люк лежеше до мен, само на сантиметри от мен“, пише Дори на страницата си, „ако не беше нашето куче, просто нямаше да се събудя и да забележа, че синът ми е в опасност.“

Тя дала на Люк таблетка глюкоза, след което публикувала снимка на екрана на монитора заедно с бдителния Джедай.

Дори споделя пред CBS News, че Джедай е започнал да се обучава като куче, което да помага на диабетици, когато е бил едва 11-седмично кученце. Днес 70-килограмовото куче е в състояние да открива предупредителни признаци за ниски и високи нива на кръвната захар.

Тя осиновила Джедай, когато Люк бил диагностициран на двегодишна възраст. Според Американската асоциация неговата форма на диабет се среща при 5% от пациентите. И единственото лечение са ежедневните инсулинови инжекции.

А кучето е неговият най-добър приятел.

„Те се обичат“, казва Дори пред CBS. „Не мога да обясня връзката им; това е много силно и много красиво.“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце
Next: Култова бележка залепиха на кола в Пловдив

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.