Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност
  • Новини

През нощта кучето дошло и я събудило. Тогава тя разбрала, че синът й е в голяма опасност

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
lablraslrqorkasr.jpg

В тишината на нощта, когато цялата къща спяло дълбоко, едно момче било на крачка от трагедията. Но наблизо бил неговият спасител, който веднага разбрал, че малкият му стопанин е в опасност. И започнало да вика за помощ.

Седемгодишният Люк страдал от диабет тип 1 – нивата на кръвната му захар винаги били нестабилни. Една нощ кръвната му захар започнала бързо да спада.

Майка му Дори вече спяла дълбоко, така че опасността Люк изобщо да не се събуди на сутринта била повече от реална… Но за щастие верният приятел на момчето се притекъл на помощ навреме.

Джедай е черен лабрадор, но той не е просто домашен любимец. Когато бил само на 11 седмици, Джедай бил обучен да служи на хора с диабет. Изненадващо, той има способността да открива химическите промени в нивата на кръвната захар на човек, като надушва възможни предупредителни знаци и така спасява хората.

Щом надушило опасната промяна в кръвта на Люк, кучето се втурнало към леглото на майката Дори. Тя се събудила и видяла кучето да се покланя ниско. Това бил жест, който кучето използвало, за да покаже когато нивата на кръвната захар са ниски. И обратно – при високи нива вдигал лапа.

Майката на Люк убола пръста на сина си и открила, че нивата му наистина са изключително ниски, въпреки въпреки че постоянният му монитор за глюкоза показвал, че е добре.

„Люк лежеше до мен, само на сантиметри от мен“, пише Дори на страницата си, „ако не беше нашето куче, просто нямаше да се събудя и да забележа, че синът ми е в опасност.“

Тя дала на Люк таблетка глюкоза, след което публикувала снимка на екрана на монитора заедно с бдителния Джедай.

Дори споделя пред CBS News, че Джедай е започнал да се обучава като куче, което да помага на диабетици, когато е бил едва 11-седмично кученце. Днес 70-килограмовото куче е в състояние да открива предупредителни признаци за ниски и високи нива на кръвната захар.

Тя осиновила Джедай, когато Люк бил диагностициран на двегодишна възраст. Според Американската асоциация неговата форма на диабет се среща при 5% от пациентите. И единственото лечение са ежедневните инсулинови инжекции.

А кучето е неговият най-добър приятел.

„Те се обичат“, казва Дори пред CBS. „Не мога да обясня връзката им; това е много силно и много красиво.“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тя дала на бездомен да работи в ресторанта й в замяна на храна. Той се оказал със златно сърце
Next: Култова бележка залепиха на кола в Пловдив

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.