Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна вест за Дебора от Стара Загора и банковата й сметка накара България да ахне
  • Новини

Огромна вест за Дебора от Стара Загора и банковата й сметка накара България да ахне

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
fdjhgvjkhkhjkh.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има и добри новини.

Ето една от тях.

Българите откликнаха на призивите и помагат на Дебора.

Има и нещо по-хубаво.

Момичето се съвзема и вече е стабилна.

Случаят с Дебора Михайлова от Стара Загора буквално разтърси държавата в последната седмица.

За деянието към 18-годишното момиче основен заподозрян е охранителят Георги с макетния нож.

Случаят е от преди около месец и половина, а към момента цяла България й съчувства за преживяното.

Заради нея пред съдебните палати в много градове в страната се организираха протести.

Последствията за Дебора са и психически, затова момичето трудно се възстановява след преживяното.

Днес тя се отправя към Пловдив за повторна експертиза.

 

Припомняме, че съдебният лекар, който извърши първата, беше освободен от длъжност.

 

Тази сутрин дойдоха и първите оптимистични новини около състоянието на младото момиче.

Те бяха споделени от нейната приятелка Елена, която е организатор на протестите в нейна защита.

 

„Дебора е в стабилно състояние.

Няма как да кажа, че е добре, но се възстановява бавно и имаме надежда, че ще бъде добре след време.

Важното е психическото й състояние да се подобрява, което засега се случва.

Вече е по-контактна и сме много щастливи“, разказа пред „Нова телевизия“ Елена.

„Вече има банкова сметка в нейна подкрепа след вълната от съпричастност.

Всички сме много щастливи от факта, че хората са готови да помогнат.

Те ме питаха от доста време за банкова сметка, затова бе предоставена такава за това който желае да помогне.

Но аз го очаквах, защото аз виждам как по кампании хората винаги се отзовават“, сподели още тя.

 

Елена е доволна, че политиците са реагирали и са се събрали за обсъждане на промени в закона.

„Ние се радваме, че има някакви действия.

Виждаме, че сме чути отчасти.

За нас не са достатъчни мерките и затова ние вече формулирахме исканията си, като аз исках да подчертая, че в момента най-важното е да има справедлив процес.

А другите искания – ние сме готови да ги преформулираме, да дискутираме.

Знаем, че ще отнеме време, не желаем това да се случи на момента, но да се случи както трябва“, категорична бе приятелката на Дебора.

„Аз очаквах и наистина имаше доста такива опити за политизиране на протеста.

Аз правя всичко възможно, затова постояно съм в контакт с хората и постоянно пиша в събитието.

Очакваме пак да има такива опити и да успеем да ги избегнем.

Този случай преля чашата и бе доста фрапиращ, за да накара хората повече да не мълчат.

Постоянно се връщам, постоянно са ми снимките в главата и още не мога да формулирам коментар специално по този случай.

Защото за мен това е нещо потресаващо и аз не мога да си представя това момиче какво е преживяло вътрешно“, завърши тя.

 

В момента тече извънредно заседание в парламента, на което се обсъждат промени в закона.

Припомняме, че депутатите прекъснаха отпуската си, за да се съберат след случая с Дебора Михайлова от Стара Загора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена проверява скрита камера и открива, че свекърва й се промъква в спалнята й през нощта
Next: Жена от Хърватия взриви интернет с изказване за целия регион

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.