Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Актьорът Юрий Ангелов: С Евро имах първа и последна любов
  • Новини

Актьорът Юрий Ангелов: С Евро имах първа и последна любов

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
gfngfnfgnrttr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

7 години живях до богинята Басет, в окото й бе Людмила Живкова, но не тя я уби

„С Катето Евро имах първото си любовно и най-пълноценно изживяване. И последното
може би, защото миналата година снимахме двамата заедно с Любо Чаталов и отново
се наложи да вляза в ролята на любовник на Катето. Но пък всичко беше много нежно
и фино, без грубости, без намеци за глупава сексуалност. Това се случи във филма
„Пътуващо кино“.

 

Това сподели пред „България Днес“ последният ученик на покойния Апостол Карамитев
– Юрий Ангелов. 71-годишният артист, който редува светския живот с отшелничеството
в Странджа планина, излезе за кратко от забвение и пак се скри. Миналата пролет
актьорът трябваше да се появи под светлините на прожекторите във филма на режисьора
Илия Костов „Пътуващо кино“. На 14 март лентата щеше да има премиера на „София
филм фест“, а после да се завърти по кината. Но, уви, карантината го осуети. „Все
пак хората ще го видят някой ден. Колкото до театъра, само преди дни напуснах
държавната машина и Бургаския театър. Сега само с Асен Блатечки и Мария Сапунджиева
играем представление за Велко Кънев. Казва се „Омайна нощ“, сподели Ангелов и
през смях разказа за последните снимки на филма: „Бяхме в Твърдица и майката на
Димитър Рачков, който също участва във филма, ни настани по цялата им вила на
три етажа. На масата всеки ден имаше песни, танци, веселба, състезавахме се с
Катето в гозбите. Стигнахме дотам в тези вечери, че си направихме самодеен миниспектакъл,
в който с видеовръзка участваха Орлин Горанов и жена му. Веселба“, смее се Ангелов,
който допълни, че от много време насам живее за мига. „Единственият ми грях е,
че не успях да отида на погребението на мама. Наложи се приятели да изпратят най-близкия
ми човек на оня свят. Имах премиера в Габрово и когато ми казаха, нямаше как да
я отложа. Сърцето ми плачеше, а трябваше да веселя хората. Но сигурен съм, че
мама не ми се сърди. Винаги ми е повтаряла: „Юрче, има Бог и той всичко може да
ни прости“, сподели в разтърсваща изповед актьорът от „Седем часа разлика“.

 

В един момент Юрий е звезда на Народния театър, а в следващия рине кравешки тор.
И всяко следващо изпитание е по-тежко и по-интересно от предишното. Поне в началото
всички очакват от младия Ангелов да се превърне в голямата звезда на българския
театър и кино. Учителят му Апостол Карамитев също му предвещава бляскаво бъдеще.

 

Вместо това Юрий изведнъж се озовава сред хамалите на летище София. Как става
това ли? Просто устата му се отваря, преди да е реагирал мозъкът. Талантливият
артист в зората на демокрацията се е уредил с щатно място в Народния театър „Иван
Вазов“. Напуска след скандал с тогавашния директор Васил Стефанов. „Яд ме беше,
че след промените връзкарите пак се уредиха, а много талантливи хора останаха
без работа. Тогава на едно събрание пред целия колектив попитах Васил Стефанов
дали наистина е бил цензор на изкуството, подкрепян от ЦК на БКП. Да, каза. При
това положение нямаше как да остана и си тръгнах. Цаних се за хамалин на летището.
Работех сред престъпници, но всички ми помагаха – кльощав артист, когото боготворяха.
Движех се като някаква гейша, но бях доста жилав. А хамалите бяха много по-артистични
от доста сред перчещите се по сцената на Народния театър. Убеден съм, че и сега
е така. Когато се завърнах в академичната трупа, периодът беше доста смутен“,
спомня си Юрий Ангелов. Посреща го същият шеф – Васил Стефанов. „Обясних му, че
искам да съм гардеробиер. Той се блещи и мисли, че му се подигравам. А то исках
повече пари. През деня играех, а вечер бяха пред гардероба“, признава звездата
от „Седем часа разлика“. Роднини и приятели най-сетне се успокояват, че бунтарският
му период е преминал и той най-сетне ще се захване с изграждането на кариера.
Вместо това Юрий отново подава молба за напускане и отпрашва за дивото село Фазаново.

 

 

Юрий е любимец на жените

Този път си има причина да зареже столичния живот. „Тялото ми започна да сдава
багажа. Имах куп болести. Лекарите вадеха огромно количество гной от синусите
ми. Коремът постоянно ме болеше. Нямаше как да издържа на подобен ритъм. Срещнах
се с великия лечител Петър Димков. Той никога нищо не е карал насила хората, които
са търсили помощта му. И при мен беше така. Каза ми, че за един мъж е най-добре
да бъде близо до корените. Да се върне там, откъдето е тръгнал, за да намери себе
си. Така се върнах на село и се радвах на селския живот. Благодарение и на д-р
Лидия Ковачева излекувах болестите си. Спасиха ми живота тези хора“, разпалва
се Юрий. Във Фазаново за известно време той се изявява като кравар и му се налага
да рине тор от сутрин до вечер. После отглежда кобилка, която обича като свое
дете и с нея помага на деца с церебрална парализа. „За съжаление, я откраднаха“,
страда Юрий.

 

„Винаги съм бил в контакт с богинята Басет, тя е котка и е родена в Странджа.
Аз живях до тази гробница 7 години, преди да я разкрият. Бях говорил с писателя
Кръстю Мутафчиев, последния водач на експедицията, която изпрати там Ванга и Людмила
Живкова. Оттогава Басет ми се явява насън под формата на котка. Това е енергия.
Да, вярно е, че Людмила беше в окото на този тайфун – богинята Басет, но не тя
я уби, а някой друг. Но като че ли беше предопределено. Никой не може да избяга
от съдбата си“, сподели сензационно Ангелов.

Разбиха ми сърцето многократно, но яйцата ми са здрави

– Жена ви защо напусна България?

– Тя е словачка. Оженихме се, докато учехме – аз във ВИТИЗ, тя в Художествената
академия. Говореше на Карамитев на „ти“, което ме втрещяваше, тъй като бях възпитан
по друг начин. Запитах я веднъж: „Как си позволяваш това?“, а тя ми отговори:
„Какво значение има, та нали и той е човек като всички нас?“ Тук обаче се лъжеше
– той беше наистина Апостол. Излъчваше светлина, мир на праха му. Може би заради
това Бог си го прибра рано. Жена ми си замина, след като вече купих къщата на
село – нямаше топла вода, а децата бяха малки. Понякога, докато сутрин тя още
спеше, те ядяха и кал. А аз, по подобие на птиците, реших, че няма да ползвам
чужд труд, за да реставрирам къщата си. Почнах да се уча да мажа, да зидам, да
копая. И съпругата ми не издържа, абдикира. Имах в двора си голям смок, няколко
кукумявки и много комари. Но синовете ми идваха всяко лято и аз им осигурих цветното
детство, което вече дава плодове.

– Имахте ли много любовни връзки след нея?

– О, да – с известни и неизвестни жени. Бяха изключителни преживявания – с каквото
ме надари природата. Винаги се чудя на приятели, които се хвалят със сексуални
подвизи. На тази възраст вече трябва да си разбрал, че жените са много по-умни
от нас – че те ни заплюват, но след това правят така, че ние да изглеждаме активните.
А ти се хвалиш с две пушки, след които цяла седмица трябва да ядеш пържоли, за
да се реставрираш. А пък на жената й няма нищо дори след няколко оргазма с твоята
половин пушка. Евите са водещи, а ние не бива да пречим на това с мъжкия си шовинизъм.
В природата съществува само майчинството, но не и бащинството. Ако жената е объркана
и стресирана, животът се обръща с главата надолу и се стига до насилие – тийнейждърите
се избиват, в дискотеките ръгат световните ни шампиони, убиват кончето ми.

– „Целувките се правят от разбити яйца. Телевизията от разбити сърца“, гласи
слоганът на един познат ви сериал. Колко пъти е било разбивано сърцето на Юрий
Ангелов?

 

– Многократно, но по-важното е, че яйцата му са здрави.

– Какво откраднахте от Апостол Карамитев?

– Обучаван съм от Апостол да давам на публиката. Не съм обучаван как да вземам
хонорари или да мисля за ежедневието. Затова отидох във Фазаново да се съхраня
и мисля, че успях. Аз съм религиозен. Щом Бог ме е съхранил, значи ме е съхранил
с цел. А ако знаете колко много хора завиждаха на Апостол. Те бяха посредствени.
Приспособленци. Мижитурки, които от време на време играеха първи храсти. Направо
се пукаха от злоба. В обкръжението на Апостол бяха предимно завистници.

– Той усещаше ли го?

– Имам чувството, че това го унищожи. Той се жертваше за хората.

– Казвал ви е с Велко Кънев, че ако не минете през театрите в провинцията, няма
да станете никога актьори.

– Да, каза го на мен и Велко, дето бяхме най-ошмулените в класа му. Велко от
Елхово, а аз от Плевен. Нямахме никакви връзки, а тогава без родител в ЦК или
на друга ръководна позиция трудно можеше да получиш назначение в Народния. С Велко
послушахме съвета му и заминахме за Сливен. А Апостол почина още на първата година
от престоя ни там и доколкото знам от жена му, последните му думи в болницата
са били по наш адрес: „Децата останаха сами“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България се размина днес, но вижте какво идва, обяви проф. Георги Рачев
Next: Неочаквани разкрития за Чавдар, оказа се, че учил до 8 клас и имал бели петна

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.