Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина талантливият музикант Борис Петров
  • Новини

Почина талантливият музикант Борис Петров

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
gdfsgfghfhtrrtrtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Напусна ни Борис Петров – дългогодишен солист-оркестрант в Биг бенда на Българското национално радио, виртуозен музикант и всеотдаен колега, съобщиха от БНР.

Поклонението ще се състои в неделя, 13 август, от 14:30 часа в „Света София“.

Екипът на дирекция „Музикална продукция и състави“ изказва съболезнования на близките и семейстовото му!

Вечна памет!

Борис Петров ни напусна на 52. Роден е в Русе през 1970 година. Борко, както го познават всички, е син на голямата звезда на българския джаз Петър Петров – Парчето. След смъртта на баща си той създава фондация на негово име, която продължи делото му – да организира Националния джаз фест в Русе. Борко бе отдаден на музиката и тя бе неговият живот.

Открива музиката в най-ранна възраст. През 1982 г. е приет за ученик в Русенското музикално училище с кларинет. Печели два пъти конкурса за камерна музика „Златната Диана“ през 1984 и 1986 година.

Започва да свири и на саксофон след поканата на Александьр Владигеров за участие в спектакъла „Рапсодия в Синьо“. Първите му стъпки като саксофонист са ключов момент за Борис и той продължава своята кариера като през 1989 е приет за студент в Българска Държавна Консерватория специалност саксофон в класа на Светозар Русинов. Участва в много и най-различни музикални формации.

През 1991 основава джаз трио „Русчук“, с което печели голямата награда на фестивала в Букурещ през 1992 г. През същата година е ученик в майсторски клас по пиано на Милчо Левиев. От 2000 година е солист-оркестрант на Биг Бенда на БНР, кьдето работи и досега. Гост-музикант е в много концерти на симфоничния оркестър на БНР, активно участва в джаз фестивали в България и чужбина.

През 2013 г. е поканен от проф. Пламен Джуров да изпълни неговия Концерт за алт саксофон и оркестър. От 2013 година е и музикален директор на Джаз фестивал Русе, с което продължава традициите създадени от неговия баща, но със собствен стил и модерност.

Поклон!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдът реши: Касапинът с макетния нож остава в ареста за постоянно
Next: В следващия епизод на Опасно изкушение-Джанер и Емир се прибират у Йълдъз. Ендер е силно изненадана, защото не е плащала гаранцията

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.