Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бездомник върнал чек за 10 хиляди на собственичката му и получил много повече от пари
  • Новини

Бездомник върнал чек за 10 хиляди на собственичката му и получил много повече от пари

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
hgjkhjkyuyyy.jpg

Връщайки чека, той дори не разчитал на такъв подарък на съдбата.

Елмър Алварес живеел на улицата без редовно препитание и без пари. Той бродел по Чърч Стрийт в Ню Хейвън, Кънектикът.

На всичкото отгоре идвала зима. Въпреки че Елмър бил изтърпял няколко, тази щяла да бъде особено сурова. Безнадеждната му въздишка се превърнала в пара в мразовития ноемврийски въздухщ. Сега той разчитал на добротата на непознати и нямал представа какво го очаква този съдбовен ден.

При една от „разходките“ си мъжът видял лист хартия на земята. Без да подозира нищо, той го вдигнал, а въпросната „хартия“ се оказала чек за 10 хиляди долара!

Когато видял сумата, едва не му прилошало.

Елмър отново прегледал листчето и осъзнал, че уморените му очи не му правели номера. Някой бил изпуснал нещо, което можело да сбъдне всичките му мечти. Това бил подписан чек, но полето, където би трябвало да бъде изписан бенефициентът, било оставено празно.

Повечето хора на планетата биха го приели като Божи дар, но Елмър постъпил по различен начин…

На гърба на чека бил изписан телефонния номер на притежателката. Алварес отишъл при свой приятел, който имал телефон, с идеята да намери въпросната жена.

Оказало се, че това била Роберта Хоски – притежателка на агенцията за недвижими имоти Outreach Realty Services. Елмър се обадил на Хоски и си уговорили среща.

Двамата се срещнали и той й върнал изгубения чек. Тя била удивена от честността на мъжа, в края на краищата, някой друг може[e да не е толкова почтен, когато става дума за 10 000 долара на празен чек. Роберта записала цялата случка и я публикува във Фейсбук.

С изненада установила, че мъжът е бездомен – това правело постъпката му още по-трогателна.

Роберта споделила с мъжа своята житейска история, като се оказало, че някога и тя е живяла в крайна бедност. Но след това се изучила и успяла да изгради собствен бизнес.

Робърта подарила на Елмър безплатно обучение в своята школа за недвижими имоти, за да му осигури дългосрочна работа. Тя му дала и щедра награда.

 

А след това нейната компания му осигурила безплатно настаняване и платила курс по английски специално за него.

„Не е нужно да се притесняваш, че ще си на студено“, казала тя. — „Имам жилище за теб.“

„Слава Богу!“ – възкликнал невярващият бездомник.

Роберта го информирала, че му е осигурила апартамент, в който да живее през следващите 6 месеца – и е платила целия наем!

Тя споделя, че някога самата тя е била в затруднено положение, така че разбира трудностите, през които е преминал. Тя казва, че единственото условие е Алварес да помогне на друг бездомник, след като се изправи на крака.

Елмър се учил усърдно на курсовете и успял да стане квалифициран агент по недвижими имоти. Днес той е в редиците на Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти и не може да бъде по-щастлив!

На въпроса защо е избрал да постъпи правилно и да намери собственика на чека, той казал: „Честно казано, дадох го с чисто сърце и не очаквах нищо в замяна“.

Връщайки чека, Алварес дори не разчитал на такъв подарък на съдбата. Но той знаел със сигурност, че има огромен шанс да промени живота си. „Ангелите живеят не само на небето, но и на земята“, казва мъжът.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да проверите, когато купувате вода в пластмасова бутилка
Next: Промените в Наказателния кодекс са факт! Конфискуват колата ви, ако направите това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.