Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поклон. Намериха мъртъв 27-годишния Величко, който изчезна в морето край Варна
  • Новини

Поклон. Намериха мъртъв 27-годишния Величко, който изчезна в морето край Варна

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
dtjghjghjghjytyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Намериха мъртъв 27-годишния Величко, който изчезна в морето край Варна на 6 август, пише glasnews.bg.

Тъжната вест съобщи Илиан Илиев.

Съобщението за изчезването му бе разпространено във Фейсбук от неговата леля Хриси Михова.

Тогава тя отправи молба за помощ.

„Моля, който има някаква информация, да се свърже със 4-то РПУ или да ми пише на лични.“, апелира Хриси Михова, лелята на Величко.

За съжаление, предположенията на потребителите за трагичен край се оказаха верни.


Цялата история е тук долу:

“Моят племенник Величко и още едно момче са били по-навътре във водата и са се държали един за друг и са се опитвали да излязат. Обаче така ги е завлякла водата, че не са могли. Едно от другите момчета се е върнало във водата, опитвайки се да помогне, но докато стигне до тях течението вече е завлякло Величко навътре и е изчезнал във Водата. Успели са да изкарат само другото момче”, разказва лелята на 27-годишния мъж.

Жената разказа, че групата приятели са били в началото на Аспаруховия плаж.

“Там е изчезнал във водата, но ние обикаляме да го търсим на места, на които няма хора обикновено. По каменистите брегове от Аспарухово нататък. Към Галата, към Фичоза, надявайки се да го намерим някъде измежду камъните, ако е заседнал някъде там”, казва жената.

“Вчера обиколихме от Аспаруховия плаж до Паша дере, по камъните. Днес ще ходим на едно друго място, на което ми казаха, че не можел да влезе катерът, който го е търсил онази вечер, тъй като можел да се обърне измежду камъните. Не знам къде се намира това място. Чакам приятелите му да ми кажат, за да се организираме да отидем и до там”, обясни лелята на мъжа пред екипа ни.

“Други негови познати и приятели са ходили да го търсят към Виница, от другата страна на Варна. Друга групичка от негови приятели обикаляха по канала. Ние днес също смятаме да слезем покрай канала, под моста от към Аспаруховска страна. Мой познат вчера ми каза, че обикновено когато има такива случаи, водата ги изхвърля там по канала”, допълни тя.

Величко е бил облечен с къси яркозелени панталони.

Жената твърди, че досега не е видяла нито една полицейска лодка на мястото, въпреки че полицаите на нощна смяна са били много отзивчиви и са казали, че са влезли лодки и термокамери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР издирва Ивана Стоянова от Пловдив
Next: 2 зодии да се готвят за драматични промени до дни!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.