Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал
  • Новини

Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
hgfdhgjytttt.png

Харизматичните лидери имат една обща черта – когато видят, че собствената им кожа е застрашена, първо жертват хората, които са им били най-верни до наивност.

Това осъзнаха не един и двама фаворита на Бойко Борисов.

Пик на Недялко Недялков излезе с остра критика срещу доскорошния си идол Бойко Борисов.

Изданието го обвини в предателство спрямо Вежди Рашидов.

Ето сърцераздирателното слово, което описва драмата, която се случва с близките на Борисов, които във всеки един момент могат да бъдат хвърлени в огъня, след като са употребени:

“Видеото, което ще видите по-долу, заснех в нощта на 17 срещу 18 март 2022 г. пред сградата на Главна дирекция “Национална полиция”. Кратка хронология на събитията от онази вечер. Няколко часа по-рано полиция беше нахлула в дома на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, пише Пик.

Сред първите в Банкя бяха екипът на ПИК и депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов, дошъл по мокасини, за да окаже подкрепа на своя приятел.

Борисов беше отведен от дома си и задържан за 24 часа в сградата на Главна дирекция “Национална полиция”.

Предвид намеренията на тогавашния премиер Кирил Петков и вътрешния министър Бойко Рашков, не се знаеше какво може да се случи на Борисов в ареста. Затова и група смели мъже, начело с Вежди Рашидов, поискаха да влязат при него.

След дълги спорове с полицията успяха да издействат поне адвокатът на Борисов да бъде допуснат. Спомням си събитията все едно бяха вчера. Възрастният и болен Вежди Рашидов зъзнеше от студ с часове пред сградата на полицията.

Вежди по мокасини в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията,

На следващия ден беше сред първите на протеста в защита на Борисов, а после и при освобождаването му от ареста.

Какво мислите направи днес лидерът на ГЕРБ в знак за благодарност?

Предаде го, без да му мигне окото.

Пред ПИК Вежди Рашидов сподели емоционално, че никой от ГЕРБ, в това число и Борисов, не му се е обадил.

Най-малкото да му благодари за дългогодишната работа, да му каже някоя топла дума. Като приятел на приятел.

Какво е станало с Борисов, не мога да кажа. Малодушието и липсата на доблест обаче са стряскащи.

В такива моменти човек разбира кои са истинските му приятели.

В онази мартенска нощ през 2022 г. Вежди доказа, че е такъв.

А днес Борисов е точно обратното.”

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист показа снимки на водата от известен БГ плаж, ще онемеете
Next: Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.