Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал
  • Новини

Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
hgfdhgjytttt.png

Харизматичните лидери имат една обща черта – когато видят, че собствената им кожа е застрашена, първо жертват хората, които са им били най-верни до наивност.

Това осъзнаха не един и двама фаворита на Бойко Борисов.

Пик на Недялко Недялков излезе с остра критика срещу доскорошния си идол Бойко Борисов.

Изданието го обвини в предателство спрямо Вежди Рашидов.

Ето сърцераздирателното слово, което описва драмата, която се случва с близките на Борисов, които във всеки един момент могат да бъдат хвърлени в огъня, след като са употребени:

“Видеото, което ще видите по-долу, заснех в нощта на 17 срещу 18 март 2022 г. пред сградата на Главна дирекция “Национална полиция”. Кратка хронология на събитията от онази вечер. Няколко часа по-рано полиция беше нахлула в дома на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, пише Пик.

Сред първите в Банкя бяха екипът на ПИК и депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов, дошъл по мокасини, за да окаже подкрепа на своя приятел.

Борисов беше отведен от дома си и задържан за 24 часа в сградата на Главна дирекция “Национална полиция”.

Предвид намеренията на тогавашния премиер Кирил Петков и вътрешния министър Бойко Рашков, не се знаеше какво може да се случи на Борисов в ареста. Затова и група смели мъже, начело с Вежди Рашидов, поискаха да влязат при него.

След дълги спорове с полицията успяха да издействат поне адвокатът на Борисов да бъде допуснат. Спомням си събитията все едно бяха вчера. Възрастният и болен Вежди Рашидов зъзнеше от студ с часове пред сградата на полицията.

Вежди по мокасини в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията,

На следващия ден беше сред първите на протеста в защита на Борисов, а после и при освобождаването му от ареста.

Какво мислите направи днес лидерът на ГЕРБ в знак за благодарност?

Предаде го, без да му мигне окото.

Пред ПИК Вежди Рашидов сподели емоционално, че никой от ГЕРБ, в това число и Борисов, не му се е обадил.

Най-малкото да му благодари за дългогодишната работа, да му каже някоя топла дума. Като приятел на приятел.

Какво е станало с Борисов, не мога да кажа. Малодушието и липсата на доблест обаче са стряскащи.

В такива моменти човек разбира кои са истинските му приятели.

В онази мартенска нощ през 2022 г. Вежди доказа, че е такъв.

А днес Борисов е точно обратното.”

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турист показа снимки на водата от известен БГ плаж, ще онемеете
Next: Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.