Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция
  • Новини

Нашенци намериха цаката на скъпотията на плажа, възродиха соц-традиция

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
nashastasbasbs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Зелени флагове се веят по вишките на спасителите. Морето е спокойно както никога през август.

Дори на втори август, когато се чества Илинден по стар стил нямаше мъртво вълнение. Единственият опасен ден до момента бе Преображение, в неделя, когато имаше дву- метрови вълни и мелтем, съобщава „Труд“.

На Бургаския плаж, в този ден, имаше само два инцидента завършили с щастлив край.

Майка влязла да се къпе с дъщеря си, въпреки предупреждението, че течението върлува под водата и е много силно. Вълната грабнала двете и ги заплатила на дъното. Детето било цялото в кръв, когато втурналите се на мига спасители, го извадили.

Майката се разминала с шок. Под моста пък влезли да се къпят четирима младоци- три момчета и момиче. В един момент момичето попаднало във вертепа на мощното течение. За щастие общински полицай видял какво се случва и се развикал за помощ. Спасителите реагирали и извадили момичето.

развилнялото се море е изхвърлило на брега дървета, дънери и водорасли. Имало и няколко пластмасови щайги, разказа старши спасителят Петър Русев.
Той съветва плажуващите тези дни да бъдат внимателни, защото морето през август е непредвидимо.

Въпреки югоизточния вятър и зелените флагове, привечер, около 17. 30 ч, започва да духа силен морски бриз и вдига вълната. Работното време на морските стражи е до 18 часа, припомня Русев.

Тази година нашенци си носят храна от вкъщи. Летуващи от страната са възродили соц- традицията, да си правят трапези на плажа. По обед, за да не се прибират и да не сядат на скъпите капани, вадят от чантите хляб, салам и домати и обядват с домочадието.

Така борят скъпотията, обясняват спасителите. И как иначе, когато цената на геврек и варена царевица на плажа е 4 лева. Ако си купиш кочан от магазина, излиза 90 стотинки. В капаните пърженият сафрид и попчетата са по 11. 39 лева чинията, чернокопът е 17. 49 лв. Кебапчето и кюфтето са 2. 99 лв. едното, и то 80 грама. Мешаната скара е 15. 99 лева.

Освен трапезите на пясъка, след Ковид 19, плажуващите масово пият бира, мента и водка и то на ивицата. Чистачите не смогват да чистят вечерно време, коментират очевидци. Компании с галони бира на скалите са най- честата гледка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пик: Вежди в онзи мартенски студ беше пръв пред полицията, когато арестуваха Борисов. Днес той го предаде без жал
Next: Почина писателят Георги Величков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.