Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Появата им бе изненада за родителите и лекарите, а когато им направиха ДНК тест откриха нещо невероятно
  • Новини

Появата им бе изненада за родителите и лекарите, а когато им направиха ДНК тест откриха нещо невероятно

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
dnastastwwwqq.png

Лиъм Тиърни и съпругата му Беки Джо живееха щастливо в английския град Ливърпул, отглеждайки малката си дъщеря Индиана.

Любящата двойка, обаче, бе решила да не се ограничава до едно дете. Беки и Лиъм отдавна искаха да имат повече деца. Когато тя най-накрая забременя, всички бяха на седмото небе. Никой дори не предполагаше каква изненада е приготвила съдбата на двойката!

Новата бременност бе много по-трудна за Беки от предишната, разбра Ко4.

На бременната жена й бе трудно да носи корема си, постоянно й се гадеше, а сутрин главата й се сцепваше от болка! До първия ултразвук двамата съпрузи не си намираха място от безпокойство, защото предполагаха най-лошите варианти. Въпреки това, изследването постави всичко на мястото му!

Както се оказа, Беки се готвеше да роди повече от едно дете – не близнаци, а тризнаци! Такава изненада не очакваше нито тя, нито Лиъм.

В семейството и на двамата никога не бе имало нищо подобно, така че новината направо изненада бъдещите родители. А в 31-вата седмица бременната жена усети приближаването на финала!

Лекарите трябваше да направят спешно цезарово сечение.

Всяко едно от триото момченца се роди с тегло само 1,3 килограма, така че първите шест седмици от живота си те прекараха в интензивното отделение. Въпреки това още от първите дни в болницата и лекарите, и родителите на децата забелязаха една странност …

Тризнаците обикновено се различават един от друг, но синовете на Беки и Лиъм изглеждаха почти еднакви. Дори баща им и майка им едва различаваха децата.

Резултатите от анализа на ДНК по предложение на лекарите изненадаха всички. Както се оказа, децата на двойката бяха еднояйчни тризнаци. Това е изключително рядко сред тризнаците!

Родителите, между другото, се научиха бързо да правят разлика между синовете си. Според Беки и Лиъм, те изглеждат еднакво само в съня си. Характерът на тризначетата бил напълно различен.

В допълнение, друг отличителен белег станали бенките между веждите на децата. Един от синовете на двойката имал малко по-тъмно петънце от братята си. А друг от триото имал специален родилен белег на крака си.

Едва ли Беки и Лиъм били планирали с един удар да увеличат семейството си двойно. Младите родители сега ще могат само да мечтаят за спокойствие. Както и да е, сега двойката е абсолютно щастлива, а това е най-важното!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тото удари голяма греда с новия клип
Next: Голяма трагедия разтърси Варна: Има загинали младежи

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.