Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ето как можете да получите пенсия 5 години преди да се пенсионирате
  • Новини

Ето как можете да получите пенсия 5 години преди да се пенсионирате

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
bsfdhreerherh.png

Какви видове пенсии бих могъл да получа?

Пенсии ще могат да се получават по трите направления (стълба):

· от държавното обществено осигуряване – държавната пенсия, която ще продължи да се изплаща от Националния осигурителен институт (НОИ).

· от допълнителното задължително пенсионно осигуряване – два вида пенсии, изплащани от пенсионни фондове:

· срочна пенсия за годините на ранно пенсиониране (за работещите в условията на първа и втора категория труд) от Професионален пенсионен фонд.
· допълнителна пожизнена пенсия (за родените след 31 декември 1959 г.) от Универсален пенсионен фонд.

· от допълнително доброволно пенсионно осигуряване – изплащане на доброволна пенсия (срочна или пожизнена) при настъпване на следните случаи: пенсионна възраст и пет години преди това; инвалидност и смърт.

Пример: Ако едно лице (мъж) е родено след 01.01.1960 г., работи в условията на втора категория труд и е осигурено доброволно по договор с работодател, какви пенсии ще получава:

След 2005 г. минималната възраст за пенсиониране при условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване за мъжете ще бъде 63 години. Следователно в нашия пример лицето има право на 60-годишна възраст (три години по-рано) да получи пенсия от избрания от него Професионален фонд.

Тази пенсия ще се изплаща за период от три години. Когато лицето навърши 63 години и има необходимия брой точки, то ще започне да получава пенсия от Държавното обществено осигуряване. Едновременно с държавната пенсия, лицето ще започне да получава пожизнена пенсия от избрания от него Универсален пенсионен фонд.

От средствата, натрупани по договор за доброволно пенсионно осигуряване за сметка на работодателя му и/или от лични вноски, лицето може да поиска срочна или пожизнена пенсия от Доброволния пенсионен фонд на 58-годишна възраст (до пет години преди изискуемата от чл. 68 на КСО).

Следователно след навършване на пенсионна възраст лицето може да получава едновременно три пенсии – пенсия от Държавното обществено осигуряване, от универсален пенсионен фонд и от доброволен пенсионен фонд.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков с извънредно решение след кошмара с Дебора
Next: Ето ги новите правила, които масово не се знаят от шофьорите на пътя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.