Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Чували ли сте за Али Реза Ефенди, баща е на известен политик
  • Новини

Чували ли сте за Али Реза Ефенди, баща е на известен политик

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
efqefqbasbas.png

Али Реза Ефенди е име, което е познато на малцина. Някои от вас може да го свързват с персонаж от определен сериал заради близостта на името му, но в случая не говорим за него. Става въпрос за бащата на един от най-известните политици на Балканите. Днес ще говорим повече за него и за семейството на този легендарен политик, който се смята за баща на турската нация, пише Poznanieto.bg.

Али Реза Ефенди – бащата на Мустафа Кемал Ататюрк

Ако погледем официалната информация в интернет по темата, бащата на Ататюрк е родом от село Коджаджик, което се намира най-северозападната част на Македония. Това се било определено почти като изцяло турско село, но на практика е смесено между българи и турци.Така или иначе,Али Реза Ефенди няма много информация.

 

Смята се, че е живял в село Себища и по-късно се мести Солун, където е бил част от местния орган за опазване на обществения ред и секретар на местни доброволчедки организации. Замимавал се е с търговия на дървесина. За съжаление той умира, когато синът му Мусфата е само на 7 години.

Какво не знаем за семейството на Ататюрк

За майка му – Зюбейде ханъм е още по-трудно да се намери информация. Тя е родом от помашкия край Голо Бърдо. Българиският изследовател Христо Красин в своята книга “Има ли турци в България” смята, че Ататюрк е роден село Себища, област Голо Бърдо. Там той твърди, че там живеели българи мохамедани, а единствено ходажата знаел малко турски.

Това е и твърдениеот на руския учен Афанасий Селишев. Тези данни можем да потвърдим и от българския разузнавач Сребрен Поппетров, който в свой доклад от началото на 30-те години на миналия век разказва, че е посетил родното място на Ататюрк. Там се е срещнал с хора, които твърдели, че са негови роднини.

Освен това не успял да се разбере с тях на турски език, тъй като никой не го говорел, а приказвали само на български. Поппетров твърди, че местните жители му разказали за Али Реза Ефенди, който искал да завърти търговия, но смятал, че ще е по-успешна в Солун. Понаучил малко турски от ходжата и заминал със семейството си там.

В интервюто си за вестник Утро  от 22 октомври 1931 година, Ататюрк признава своята голяма любов към България. Той споменава, че като малък е другарувал почти само с българчета в Солун. Това е сериозен аргумент в подкрепа на тезата, че майчинияг му език е бил български. Иначе трудно ще си представим как е успявал да комуникира па подобна възраст с местните българи.

От друга страна, всички знаем, че в Солун е имало голяма българска общност, но по това време различните народи са живели в различни махали. Трудно е да си представим как малкият Мустафа е ходил специално до българските махали, за да си играе с българчетата. Най-логичният вариант е да приемем, че българския му е майчиният език.

Това е и причината да бъде изпратен преди Балканската война като военно аташе в България. Там той прави впечатление на лице, което говори перфектно български и не се затруднява с комуникацията. По този начин трудно се владее чужд език, колкото и добре да се знае.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бомбата е факт: Вътрешният министър иска тези 15 глави, трусът е голям
Next: Демерджиев разкри целта на чистката в МВР

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.