Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те успяха! Съпрузи отслабнаха с 240 кг и днес са неузнаваеми – аплодисменти за тях
  • Новини

Те успяха! Съпрузи отслабнаха с 240 кг и днес са неузнаваеми – аплодисменти за тях

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
sarqwdgssddh.png

Обичаме да ви разказваме вдъхновяващи истории. А тази на Джъстин и Лорън Шелън наистина заслужава да я прочетете, защото те направиха невъзможното според мнозина и успяха да отслабнат общо с близо 240 кг !

Джъстин и Лоран са съпрузи от САЩ.

Те са се срещнали на сватбата на техни общи приятели. Веднага се заприказвали и намерили много общо – интереси, но и мъка – мъка заради наднорменото си тегло.

Двамата се срещали дълго време, говорили си с часове и най-накрая осъзнали, че просто не могат един без друг.

През 2008 година Джъстин предложил брак на Лорен и двамата вдигнали приказна сватба.

Двамата се чувствали много добре заедно. Всичко било наред, докато Джъстин не получил бъбречна криза. Той бил откаран в болница и трябвало да му се направи рентгенова снимка. Лошото е, че е нямало как да му бъде направена, защото бил прекалено едър.

пълен мъж

Тогава той тежал цели 256 килограма. Лекарите естествено намерили начин да го прегледат. Проблемът не бил чак толкова сериозен и той се възстановил.

Този инцидент обаче го накарал да се замисли сериозно и той взел съдбоносно решение за теглото си. Жена му обаче решила да го подкрепи и двамата заедно да променят живота си. За целта се обърнали към диетолог.

Двамата започнали да тренират, да спазват диета, изготвена от специалист.

През първите 5 месеца мъжът изгубил 45 килограма. Постепенно отслабването пък разпалило още повече любовта им, а щастието им по думите им нямало никакви граници.

След 19 месеца упорит труд, хвърлена пот в залата и лишения, двамата вече са с общо 240 килограма надолу и изглеждат наистина фантастично!

 

съпрузи отслабнаха

Роднини и приятели ги подкрепят. Тяхната любов и постоянство успели да победят мързела и прекалено големия апетит. В името на щастието и здравето си те направиха нещо уникално.

Лорън преди и днес

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 10-ти август
Next: Дъщерите на Бербатов побъркаха България с кадри от спалнята и къщата му

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.