Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влади Въргала разплака България и шеф Манчев в Черешката
  • Новини

Влади Въргала разплака България и шеф Манчев в Черешката

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
vlasdiqwkrqkwrow.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изключително емоционална бе вечерята в „Черешката на тортата“, на която домакин бе обичаният български актьор Владислав Карамфилов, популярен като Влади Въргала.

Той не посрещна гостите в дома си, а на заведение, но това не му попречи да покаже уменията си в кухнята.

Останалите участници тази седмица са актрисата Мая Бежанска, писателката Цветелина Цекова, диджей Моник и продуцентът Борислав Чучков.

 

В началото Въргала показа портрет на Джоко Росич, с който са били много близки.

 

„Господ ми даде тази възможност нашите животи да се преплетат по някакъв начин.

Когато имам казуси за решаване, гледам го в очите и някакси от само себе си ми се получава отговора“, сподели той за познанството си с великия артист от смесен произход.

 

55-годишният софиянец направи тематична украинска вечер, а причината бе, че с тази страна е свързан семейно.

Помощници в кухнята му бяха 17-годишните близначки Анастасия и София, които той представи като свои племенници.

Те са дъщери на брат му от Украйна Костя.

Интересът на зрителите за връзката му с Украйна бе задоволен с разказа му, който обаче дойде малко по-късно пред неговите гости в ресторанта.

 

Влади анонсира, че ще приготвят някои от най-характерните гозби от украинската кухня.

Въпреки това, на старта той направи салата, която се казва „Въргала“ – зелена с дресинг, гриловани тиквички, чери домати, авокадо и френско козе сирене.

 

Сред останалите ястия имаше борш, шпикован свински бут в тава със зеленчуци, пампушки – хляб с малки парченца копър и магдзаноз, както и вареники.

 

„Когато избухна войната в Украйна тревогите ни бяха с тях.

Брат ми остана там, а Наташа и децата успяха да дойдат точно на 1 март, затова на Анастасия и София им викам Пижа и Пенда.

Те са най-хубавите ми мартенички“, прегърна ги той.

 

„Перфектен ви стана борша, много ми хареса.

Менюто е доста тестяно, което не е много добре“, каза шеф Иван Манчев, а домакинът отговори, че може би само украинската кухня може да бие по тесто италианската.

След като приготви всичко в кухнята, актьорът облече типична украинска носия, с която посрещна гостите си.

В началото на масата дойдоха само Чучков, диджей Моник и Цекова, тъй като Мая Бежанска имаше представление и бе предупредила, че ще закъснее.

 

Една от любопитните ситуации се заформи при първата наздравица.

Домакинът се чукна с чаша с вода, тъй като е отказал алкохола.

Това не се понрави много на Чучков, тъй като се оказа, че е суеверен.

„Аз знам, че ако казваш с безалкохолно „наздраве“, е на безпаричие“, посочи той.

Въргала се усмихна и го контрира с думите: „Аз пък мисля, че много алкохол е на безпаричие“.

 

След това Влади представи двете си племенници, а гостите му зададоха най-очаквания въпрос – каква е връзката му с Украйна.

Ето какво отговори актьорът:

„Вторият ми баща – човекът, който ме е отгледал. Аз бях трети клас, когато станахме едно семейство.

Човекът, който ми е дал всичко, има първи брак с украинка.

От този брак се ражда синът им Костя. Костя е мой прероден брат.

Ние не сме кръвни братя, но ние сме едно семейство.

Неговото семейство е наше семейство. За много неща бях подготвен в живота, но за това, че ще има война, която ще ме касае мен пряко, това ме обърка.

 

Една сутрин се събуждам, тръгвайки за репетиция, и разбирам, че е избухнала война.

Оттам нататък звъниш телефони, не знаеш какво следва, кое по-напред.

В едната ръка държа реквизита, в другата телефона да ми кажат тръгнали ли са, не са ли тръгнали.

Аз седя и си викам: „С това ли съм се занимавал цял живот, тази професия ли аз съм мислел, че има смисъл от нея?“

Толкова безсмислена ми се стори тя.

Но в един момент си дадох сметка, че това е изключително отговорно, което го работим.

Задачата на нашата професия е да направим така, че да няма война.

Когато тя избухне, защото то е заложено в човека, да можеш да превържеш душите на хората.

Защото те ще са наранени, те ще са осакатени, и те тепърва ще имат нужда от лечение. Нашата професия е част от това“.

 

„Брат ми остана там и каза:

„В моя народ в момента има в духа подем и обединение, аз не мога да тръгна.

Аз зная, че моето семейство ще е на сигурно място“, добави разчувстваният актьор.

Той получи успокоително потупване по рамото от стоящата до него Цекова.

 

„Влади отвори една друга врата и друго измерение, за да ни сближи“, призна след разказа Чучков.

Последва разведряване на масата, а в компанията стана истински забавно, когато дойде Мая Бежанска.

Тя пристигна от представлението, което е играла с Филип Аврамов – „Сватба със закъснител“.

 

Любопитното е, че беше облечена като домашна прислужница, а в устата си имаше протеза, наподобяваща грозни зъби.

Още при влизането си тя хвана за сакото Чучков и каза, че трябва да изхвърли боклук оттук, повеждайки го навън

. Сценката развесели всички участници.

 

До края на вечерта настроението бе на макс, а изненадата на домакина искрено ги изненада.

Те бяха заведени да играят рулетка. Мая Бежанска спечели, въпреки че разкри, че не е играла досега подобно нещо.

 

Последваха оценките на участниците.

Въргала получи пълен комплект от 40 точки, което се случи и в предишните две вечери тази седмица с домакинини Бежанска и Цекова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Драмата на една 35-годишна жена: Подиграват ми се, че ще остана стара мома, но е по-добре да съм сама
Next: Хей, уволнен си, казва управителката на портиера, без да знае, че той ще й бъде шеф на следващия ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.