Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рак покосява звездите на БНТ
  • Новини

Рак покосява звездите на БНТ

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
hjgkghkuytyt.jpg

Куп легенди на Българската национална телевизия са преживели челен сблъсък с най-тежката диагноза – рака. Наскоро журналистката Маргарита Михнева шокира с разкритие, че 20 години след като пребори онкологично заболяване на гърдата, отново е била споходена от коварната болест. Тя сподели, че преди две години при рутинен преглед лекарите установили, че тв легендата страда от рак на костите и трябва да се подложи на спешна интервенция. Михнева изпаднала в шок, но предприела веднага мерки и се съгласила да бъде оперирана.

„Ужасяваща диагноза е това, на никого не пожелавам да я чуе. Нищо не ме болеше, отидох просто на рутинен преглед, направих си изследвания и хоп – отново се оказах онкоболна. От рака на гърдата съм имала разсейки в костите. Изрязаха ми три ребра – седмо, осмо и девето. Такава операция за пръв път се правеше в България“, сподели Михнева. Тя първо възнамерявала да се лекува в Швейцария, където дъщеря ѝ Неда живее от години, но от болница там ѝ казали, че трябва да изчака 4 месеца, а тя нямала толкова време. Затова се доверила на български медици и не съжалявала. „Възстановявам се още. Промених си напълно начина на живот“, казва журналистката, която два пъти побеждава рака.

Нейната колежка Радина Червенова също едва наскоро намери кураж да проговори публично за рака на гърдата, който надви. Емблемата на БНТ се сблъска с диагнозата през 2019 г. Бившата водеща на „По света и у нас“ сподели, че е преживяла две изключително сложни операции, извършени в рамките на само 3 дни. И двете интервенции били направени в България, а не в чужбина, както се говореше в медийните среди. Наложило се Радина два пъти да влезе в операционната зала, защото заболяването било прогресирало. За щастие, лекарите успели да я спасят. Обичаната тв водеща споделя, че след операциите е преминала и през лечение, след което загубила косата си. Тогава заминала при най-голямата си дъщеря Деси, която живее със семейството си в Швейцария, за да не я виждат хората в подобно състояние. Днес обаче всичко лошо е зад гърба ѝ и животът я възнаграждава с хубави събития.

Две операции и серия от химиотерапии е преминала и тв водещата Пепа Славчева, която през миналия век бе една от звездите на БНТ. Журналистката водеше култовото предаване на телевизията майка „Адрес 4000“, което остана в историята като едно от най-рейтинговите. Тя е била диагностицирана с рак на гърдата и е преминала през 2 операции, през химио- и лъчетерапии, а в момента е в период на възстановяване. Въпреки тежката диагноза не паднала духом и била твърдо решена, че няма да се даде на болестта. След като загубила съпруга си, Пепа изпаднала в депресия и се поболяла, но светлина в тунела ѝ давали нейните внуци близнаци. Синът ѝ обаче е разведен с майка им, а от година насам живее на семейни начала с известната новинарка от ефира на Би Ти Ви Лиляна Боянова.

На 6 октомври тази година ще се навършат 24 години без първата дама на БНТ Бригита Чолакова. Тя почина през 1999 г. след тежко боледуване от рак на стомаха, което пазела в тайна дори от най-близките си приятели. Кралицата на телевизията си отива в самота във вилата си в Панчарево, където се оттегля, след като разбира за диагнозата си. Краят ѝ е тъжен, защото около нея няма съпруг и деца и разчита на морална и финансова помощ само на шепата си верни приятели.
В адски мъки от този свят си отива и легендарната говорителка Мария Тролева, едва на 49-годишна възраст. Тя попада в лапите на рака малко след позорното ѝ уволнение от БНТ, с което до последно не можала да се примири. Водещата на „По света и у нас“ изпаднала в емоционална дупка, а унижението и стресът я разболели. Лекарите ѝ поставили диагноза рак на гърдата, като ѝ давали добри шансове за живот. Тя се подложила на спешна операция и едната ѝ гърда била отстранена. След интервенцията обаче възстановяването и лечението не тръгнали както трябва и Мария получавала страшни кризи. Въпреки това запазила достойнство и не искала никой от бившите ѝ колеги да знае, че минавала през деветте кръга на Ада. Тя издъхва в ръцете на втория си съпруг на 14 ноември 1992 г., след като казва, че ѝ е много зле и изпитва силни болки.

През 2017 г. пък ни напусна Таня Сотирова – едно от лицата на емблематичната емисия „Днес+“ на Ефир 2 и дългогодишен редактор на националната телевизия. Малко преди да почине, тя бе споделила, че се бори с рак на гърдата. След успешно лечение смяташе, че е загърбила заболяването, но загуби живота си само на 57 години.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж нахранил две бездомни деца в ресторант. Когато му донесли сметката, онемял от изненада
Next: Почивайки на морето, момичето намира златен пръстен в пясъка. Вижте какво става после

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Край! Слави Трифонов обяви тъжна вест току що: Тв 7/8 спира
  • Ужасна вест за България! Фалира един от гигантите ни със стотици служители, бълващ продукция за цял свят
  • – Дъще, в Италия има работа. Тук за теб няма нищо. Тръгвай – тези думи каза мама, когато бях на 22, и аз ѝ повярвах за следващите 17 години.
  • На първа инстанция Мартин Варадинов бе освободен от ареста
  • Капитан Тодор Георгиев: Дроновете, ударили кораба край нос Калиакра, са руски
  • Административен съд – София-област потвърди на първа инстанция санкциите на обща стойност близо 310 хил. евро, наложени от Комисията за защита на конкуренцията
  • Кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев заяви, че България трябва да има активна роля в усилията за постигане на мир в Украйна и да се противопостави на изпращането на български войници.
  • Икономистът проф. Боян Дуранкев разкри шокираща разлика между цените в ресторантите у нас и тези в Пекин, в така актуалния тренд „в България е най-скъпо“. 
  • Заради високи цени: Удрят „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ с 60 милиона глоба!
  • Асен Василев къса окончателно с ДБ след изборите

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.