Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хората на Кьовеши с нов удар у нас – обиски и проверки за 500 млн. лв.
  • Новини

Хората на Кьовеши с нов удар у нас – обиски и проверки за 500 млн. лв.

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
fdghfghrrrr.png

Представителството на Европейската прокуратура в София е извършило претърсвания вчера на различни адреси като част от разследване във връзка с два проекта за модернизация на железопътната инфраструктура за над 241 милиона евро, финансирани по програми на ЕС. Това съобщиха от централата на Европейската прокуратура в Люксембург.

В обиските са участвали над 100 полицейски служители и агенти на ДАНС. Те са извършени на 28 адреса в областите София, Бургас, Варна, Стара Загора, Смолян и Пазарджик.

В полезрението на Европрокуратурата са два проекта за обновяване на железопътна инфраструктура. Първият е за участък между градовете Костенец и Септември по линията София – Пловдив, финансирани със средства на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда – бившата ИНЕА – на стойност над 130 млн. евро.

При втория става дума за модернизация на жп отсечката между Оризово и Михайлово – част от втората фаза на ремонта на жп инфраструктурата по направлението Пловдив – Бургас, финансирана от Кохезионния фонд по Оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” със средства за над 111 млн. евро.

Бенефициент по двата проекта е българската Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ), като двата договора са възложени на две частни компании с международно участие, посочва Европрокуратурата.

Строителните работи по двата жп участъка продължават, но към изпълнителите вече са направени няколко плащания от страна на бенефициента.

При разследването са установени факти, които биха могли да представляват криминални престъпления, включително злоупотреба с европейски средства и пране на пари. Подозира се, че изпълнителите, само за кратък отрязък от време, са направили фиктивни парични преводи към поредица кухи фирми, които впоследствие са довели до изтеглянето на суми в брой за над 2,5 млн. евро (5 млн. лева) от лица с престъпни досиета, се отбелязва в прессъобщението от Люксембург.

При вчерашните претърсвания, извършени в домовете на заподозрените и в помещенията на разследваните фирми, са арестувани две лица. Освен това ще бъдат разпитани публични представители от НКЖИ във връзка с изплащането на европейските средства.

Разследването продължава, за да се установи естеството и размерът на предполагаемата престъпна дейност.

Всички засегнати лица се смятат за невинни до доказване на противното в компетентните български съдилища, се отбелязва в прессъобщението на Европрокуратурата.

Службата на Европейския главен прокурор е независима обществена служба на Европейския съюз. Тя отговаря за разследването, преследването и изправянето пред правосъдието на извършители на престъпления срещу финансовите интереси на ЕС.

Министерството на транспорта и съобщенията подкрепя разследването на Европейската прокуратура. Ревизия на начина, по който са изразходвани публични средства, бе една от първите стъпки, които министър Георги Гвоздейков предприе при встъпването си в длъжност.

„Незабавно съм разпоредил на НКЖИ да съдейства изцяло на прокуратурата и се надявам тя да стигне докрай в своето разследване“, коментира министър Гвоздейков, цитиран от пресцентъра на министерството.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българският спорт плаче! Почина внезапно голям наш шампион
Next: Не сте дебели, а имате подут стомах – ето как да спъхнем коремчето буквално за една нощ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.