Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Постоянно правите тази фатална грешка! Събирате ли трохите от маса с ръка? Вижте защо не е добре
  • Новини

Постоянно правите тази фатална грешка! Събирате ли трохите от маса с ръка? Вижте защо не е добре

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
truxasuxuasrkq.png

Ако искате да забогатеете, при това колкото се може по-бързо, не трябва да пренебрегвате народната мъдрост, заложена в поверията за парите.

Предлагаме ви полезна информация, която ще ви помогне както да запазите и да умножите наличните си пари, така и да привлечете много повече. Ако искате да се радвате на отлично финансово благосъстояние, вие в никакъв случай не трябва да бързате да харчите получената заплата за един ден. Според поверието, вие дори не трябва да броите получените пари! Просто трябва да си ги занесете у дома и да им дадете възможност те да “пренощуват” там.

Едва след това можете да ги преброите и харчите.

Казват, че парите привличат повече пари към себе си. Затова си запазете най-едрата банкнота и не я харчете в продължение на една година. Познавачите заявяват, че колкото по-дълго я пазите у дома си, толкова повече пари ще привлечете.

Използвайте червения цвят – това е силен начин за привличане на пари. Затова най-добре е вашето портмоне да бъде червено. А за да засилите действието на поверието, носете в портмонето си хартия с червен цвят.

Създайте си навика всеки път на излизане от дома си да оставяте до огледалото в антрето банкнота, така че тя да се отразява в огледалото. Това ще помогне за умножаването на вашите пари дори във ваше отсъствие.
Вие можете да извлечете полза и от това, ако сте взели от някого пари назаем. Връщайте парите сутрин, а не вечер, и тогава вашите пари ще се множат. Парадоксално е, но поверията препоръчват по-често да даваме и по-рядко да вземаме пари назаем

Съществува поверие, което свързва многото пари с новия месец.

Според него, в самото начало на новия месец, вие трябва да подрънкате с монети. И тогава вашето благосъстояние ще расте едновременно с месеца. Трябва да се отнасяте много внимателно с парите, които се намират във вашето портмоне. Те трябва да са добре подредени във възходящ или низходящ ред, т.е. според тяхната стойност.

Според друго доста популярно битово поверие, ако искате да привлечете повече пари в къщата си, вие трябва да поставяте метлата с дръжката надолу. Друго необичайно поверие ни съветва, когато прибираме в гардероба зимните си дрехи, да поставяме в джобовете по няколко дребни монети. Само че внимавайте джобовете да не са скъсани!

Какво може да изплаши парите и да ги отдалечи от вас? Ако искате да привличате повече пари към себе си, вие:

1. Не трябва да свирите с уста в помещението.
2. Не трябва да събирате трохите от масата с ръка.
3. Не трябва да допускате в дома ви да капе кранът на чешмата – едновременно с падащите капки ще изтича и вашето богатство.
4. Ако съседката ви помоли за малко сол или хляб, не й давайте – в противен случай вашето богатство ще изтече към съседите.
5. Не трябва да харчите всичките си пари в портмонето – оставете си поне една малка част.
6. Не трябва да броите или да давате пари назаем вечер или в понеделник, и не трябва да взимате пари назаем във вторник – това води до безпаричие.
7. Не трябва дa вдигате от земята дребни монети – вие можете да изгубите не само парите си, но и здравето.
8. Не трябва да оставяте на масата празни бутилки, ключове или шапки.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозно същество изплува на морския бряг, но никой не знае какво е
Next: Гадателката на Берлускони разкри: България ще се оправи през 2025 г. Мъж и жена ни повеждат напред

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.