Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прозорци се тресат, тормоз, палеж на хора – в това българско село не се живее
  • Новини

Прозорци се тресат, тормоз, палеж на хора – в това българско село не се живее

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
asdqwrwqrw.png

Ето и какво пише в сигнала, адресиран до МВР: “Село Градец, област Сливен, е
едно от най-големите села в България с над 5000 жители.

 

От години селото ни е
подложено на редовен, през лятото и денонощен терор, причинен от събирания на
големи групи хора и пускането на музика с изключително високи децибели – над 100-110
dB.

 

В последните дни на месец юли и първите на август 2023 г. обстановката е нетърпима
– звучи музика от десетки места в селото. Много от тях са в частни домове, както
и нерегламентирани заведения, в които – според обществената тайна – освен алкохол
се продават и различни забранени вещества.

 

В нощта на 3 август музиката затихна след 2:30 ч. след полунощ и в 5:30 на зазоряване
отново загърмя. Справка за подадените сигнали на тел. 112 може да се направи лесно.
Наличните полицейски сили са безсилни пред нарушителите на обществения ред.

 

 

Полицаите
в селото обслужват не само селото – ПУ Градец покрива твърде обширен регион, всички
населени места от гр. Котел до пътен възел “Петолъчката“, общо осем на брой. Видно
е, че с петима дежурни полицаи в деня на селския сбор няма как да се окаже ефективен
контрол.

 

Главен проблем в селото, освен битовата престъпност и всекидневната вандалщина,
денонощната силна музика, която звучи във всички махали на селото и тормози до
полуда деца, възрастни и болни хора.

На открито хората не могат да разговарят
нормално, а на закрито прозорци и покъщнина вибрират от силата на звука. Жалби
срещу силната музика системно подават десетки души, но резултат няма.

 

Настояваме за контрол и строги наказания за нарушителите, които освен нагло поведение
си позволяват и заплахи за саморазправа и палеж на хора, подаващи сигнали за нередности.

Конфискуване на озвучителните уредби е първата и най-лесна стъпка. Незнайно защо
не се прави. Прилагам видео от една обикновена нощ в Градец.”

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Култова звезда от Биг Брадър се е самоубил, трагедията е голяма!
Next: Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.