Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна
  • Новини

Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
asqwqeee.png

Понякога поради непредпазливост перем хартиената салфетка заедно с дрехите, което оставя бели следи върху прането .

За съжаление в този случай цялата работа отива на вятъра и дрехите трябва да се перат отново. Има обаче един метод, който може да спаси положението.

 

Ако не проверим джобовете на дрехите преди пране, може да се наложи да се тревожим как да се отървем от хартиените салфетки от прането по-късно. За щастие, един трик може да направи това бързо и лесно.

Какво да направите, ако сте изпрали хартиена кърпа с дрехите си?

Такава неприятност може да се случи на всяка домакиня. Такава грешка винаги води до разочарование, защото трябва да помислите как да действате в такава ситуация.

След пране дрехите се покриват с бял слой, който може да бъде наистина труден за отстраняване.

В такава ситуация обаче можете да опитате един прост трик, който ще ви помогне да премахнете тези замърсявания. Няма да е необходимо да използвате нищо специално: всичко, от което се нуждаете, е обикновена гъба за чинии .

Как да премахнете остатъците от салфетка от прането?

Използвайте най-обикновена гъба за миене на чинии. Формата и цветът й нямат значение. Ако нямате гъба, използвайте микрофибърна кърпа като алтернатива. Накиснете я във вода и изстискайте излишната вода – гъбата трябва да е леко влажна.

Избършете повърхността на прането с навлажнената гъба. Направете това много внимателно. Грапавата повърхност на гъбата и влагата ще помогнат за бързото и ефективно отстраняване на остатъците от хартиената салфетка.

 

Можете също така да използвате колектор за мъх, който е чудесен за събиране на цветен прашец или косми от домашни любимци, или широко тиксо, което трябва да се навие на руло със залепващия слой отвън. Залепващата лента ще ви помогне да съберете остатъците от салфетката, за да не се налага да перете отново дрехите си.

 

Вече знаете какво да правите, ако случайно забравите да махнете салфетката за еднократна употреба преди пране.

Continue Reading

Previous: Прозорци се тресат, тормоз, палеж на хора – в това българско село не се живее
Next: Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.