Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна
  • Новини

Случайно забравих салфетка в прането и сега всичко е в бели парченца. Добре че съседката ме светна

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
asqwqeee.png

Понякога поради непредпазливост перем хартиената салфетка заедно с дрехите, което оставя бели следи върху прането .

За съжаление в този случай цялата работа отива на вятъра и дрехите трябва да се перат отново. Има обаче един метод, който може да спаси положението.

 

Ако не проверим джобовете на дрехите преди пране, може да се наложи да се тревожим как да се отървем от хартиените салфетки от прането по-късно. За щастие, един трик може да направи това бързо и лесно.

Какво да направите, ако сте изпрали хартиена кърпа с дрехите си?

Такава неприятност може да се случи на всяка домакиня. Такава грешка винаги води до разочарование, защото трябва да помислите как да действате в такава ситуация.

След пране дрехите се покриват с бял слой, който може да бъде наистина труден за отстраняване.

В такава ситуация обаче можете да опитате един прост трик, който ще ви помогне да премахнете тези замърсявания. Няма да е необходимо да използвате нищо специално: всичко, от което се нуждаете, е обикновена гъба за чинии .

Как да премахнете остатъците от салфетка от прането?

Използвайте най-обикновена гъба за миене на чинии. Формата и цветът й нямат значение. Ако нямате гъба, използвайте микрофибърна кърпа като алтернатива. Накиснете я във вода и изстискайте излишната вода – гъбата трябва да е леко влажна.

Избършете повърхността на прането с навлажнената гъба. Направете това много внимателно. Грапавата повърхност на гъбата и влагата ще помогнат за бързото и ефективно отстраняване на остатъците от хартиената салфетка.

 

Можете също така да използвате колектор за мъх, който е чудесен за събиране на цветен прашец или косми от домашни любимци, или широко тиксо, което трябва да се навие на руло със залепващия слой отвън. Залепващата лента ще ви помогне да съберете остатъците от салфетката, за да не се налага да перете отново дрехите си.

 

Вече знаете какво да правите, ако случайно забравите да махнете салфетката за еднократна употреба преди пране.

Continue Reading

Previous: Прозорци се тресат, тормоз, палеж на хора – в това българско село не се живее
Next: Майка през сълзи: Днес в Кауфланд преживях нещо страшно

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.