Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Показвам на цяла България какво ми сториха в аптека на Кранево, обяви клиентка
  • Новини

Показвам на цяла България какво ми сториха в аптека на Кранево, обяви клиентка

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
dgfkmgdkmfgfd.jpg

Огромно възмущение предизвика измама с цените в аптека в Кранево.

Възмутена клиентка вдигна скандал за в пъти завишените цени на лекарствата, които се продават там.

Клиентка с камера твърди, че човекът зад касата е махнал етикета преди да й продаде лекарство.

„Как може да крадете от хората. Покажете реалната цена, защо крадете?

 

Не може това лекарство да струва 13,45 лв.

Защо махнахте етикета от опаковката.

Вие сте назначен тук. Имате ли диплома изобщо? Това е аптека и вие трябва да сте фармацевт. Как не ви е грях да крадете от хората?

 

БТВ и Нова не са излъчвали подобен репортаж, но трябва да се замислят.

Да си слагате допълнителна надценка това е престъпление. Тук сте намерили да крадете от чужденците, но ние сме българи. Трябваше да попаднете на човек, който е работил в аптеки и знае цените ли?

Не ви е срам! Вие жена, деца нямате ли? Семейство нямате ли?

В отговор получава само мрънкане и криене от камерата.

Под поста на възмутената клиентка заваляха още оплаквания.

Явно това е начина на работа на персонала в тази аптека и това не е единичен случай.

„На мен ми взе 8 лв за 3 сашета ентерол

Пълен контрол трябва на всякъде, най много в Кранево…..!!!!!!!

От тази аптека върнах и аз едно прахче беше тройна или четворна цена спрямо другата аптека! ????

На мен ми поиска за нурофен експрес 200 мг 28 лв!

Аптеките са частни фирми, които самостоятелно определят цените на артикулите и продуктите които предлагат.

Но В случая става въпрос за моментна промяна на цената , което е изключително некоректно към клиента!

Същият аптекар този юли ми продаваше спрей за нос „Олинт“ за възрастни на цена от 28лв.

На мен същия човек преди две седмици ми поиска за блистер алергозан 29.30 лв.

 

Тоя същия „аптекар“ ми взе 22,00 лв за Деган таблетки, при условие че струва 5,50лв!!!!!!!!!

Аз вече не купувам от него! Всички лекарства, които бях купила от него, ги намерих в Балчик на половин цена по-евтино!

Плаче за сериозна глоба!

„Който краде от народа,ще плаче за здраве“

 

Continue Reading

Previous: Държат ли ни в напрежение Иван и Андрей, като се загатва за нов водещ на Фермата тази есен?
Next: България не беше чувала за този скрит рай: Ето го новото място Игри на волята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.