Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Момиче се смеело на вехтите дрехи на своя съученичка. Тогава родителите й дали ценен урок
  • Новини

Момиче се смеело на вехтите дрехи на своя съученичка. Тогава родителите й дали ценен урок

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
jfgjgttrrrrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ученичката Кайли Линдстрьом от Съединените щати още от дете се смятала за голям ценител на модата. Родителите й я глезели много и Кайли винаги била облечена според последните модни тенденции.

Естествено, всичко това довело до факта, че момичето започнало да предизвиква възхищение сред връстниците си. Всички уважавали нейното мнение. Като цяло Кайли станала неформален лидер на класа.

По-нататъшните събития също се развили съвсем логично. Момичето не можело да понесе властта, която й се стоварила. Тя започнала да наранява другите.

Особено много си изпатила една съученичка, чиито родители не можели да й купят много нови дрехи. Често това момиче носела нещата на по-голямата си сестра.

„Ти си глупава несретница! Колко глупаво изглеждаш!“ – чувало се по адрес на горкото момиче от устата на 10-годишната Кайли.

Докато един ден за това разбира учителката, която разказва всичко на родителите на Кайли.

Те решили да дадат урок на арогантната си дъщеря.

Един ден майката на Кайли й предложила да отиде в магазин за стоки втора употреба, за да се посмее на дрехите, които продават. Момичето приело всичко като игра и с радост се съгласила.

В продължение на няколко часа Кайли избирала най-ужасните рокли и им се подигравала. Но, за нейна голяма изненада, в крайна сметка майка й купила всички тези тоалети.

В понеделник родителите накарали Кайли да отиде на училище в едно от тези „грозни“ облекла.

Моментално от кралица на класа момичето се превърнало в обект на подигравки. Тя много бързо разбрала как се чувства нейната съученичка, на която Кайли се смеела.

Момичетата се помирили, освен това се оказало, че имат много общи неща и дори станали приятелки.

Кайли бързо открила, че е тормозена заради грозното си облекло и била объркана защо съучениците й не можели да погледнат отвъд дрехите й, за да видят вътрешното й аз.

Това просто показва, че наказанието на майка й е проработило, тъй като Кайли е била научена на урок, който тя няма да забрави скоро.

 

Междувременно цялата страна научила за тази история, защото един от телевизионните канали решил да говори за необичайното наказание, което Кайли получила.

Някои потребители на интернет заклеймили майката, че е „засрамила“ Кейли. Други обаче я поздравили за решението й, като посочили, че сега малкото момиче ще помисли два пъти преди да тормози някого заради дрехите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия! 17-годишно момче почина на тренировка
Next: Динко Вълев е неузнаваем след ареста, не е за вярване какви ги върши на морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.