Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова шопинг мода в Одрин: Българи пристигат на цели фамилии и за по-малко от 300 лева
  • Новини

Нова шопинг мода в Одрин: Българи пристигат на цели фамилии и за по-малко от 300 лева

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
sfdgdfgerrerer.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В сезона на сватбите в България младоженци се обличат в Одрин заради ниския курс на турската лира, отбелязват местните медии.

За 4 000 лири (по-малко от 300 лева) обличаме младоженеца от бельото до последния аксесоар на ревера му, костюмите ни са хубави и определено младежът ще бъде най-представителния мъж по време на сватбената церемония, отбелязва един от най-оборотните търговци в бранша в крайграничния турски град.

„Пристигат няколко души от фамилията и избират дълго и винаги си тръгват доволни. Изборът е голям, а цените изгодни, въпреки увеличението от миналата година“, твърди търговецът Метин Байрамбай.

„Тъй като знам български, взеха ме на работа в този търговски обект. 80 на сто от клиентите тук са от България“, казва Гюлхан Али.

Турската лира наистина поевтиня много, но за другата ваканция ще сме много по-добре. Това споделя пред кърджалийско обменно бюро изселил се в Бурса в зората на демокрацията възрастен мъж от региона.

Тъжни, но пък оптимисти за лятото на 2024-а са повечето от нашенците, които в летните месеци са в родния край. За разлика от други години не се хваалят с пенсии, заплати и „язлъци“ (вили край морето).

Обменните бюра в Кърджали купуват лирата при курс 0,063. Една турска лира купува едва 6,3 стотинки.

„Срещу 1 лев получаваш 15 лири. Когато бяха 10 лири, беше много на сметка да се пазарува в Одрин. Днес и там е скъпотия“, пояснява роднина на оптимиста, който вярва, че през лятото на 2024-та братовчедът от Бурса ще бъде „по-богат, като си дойде и обмени пари“.

Представителите на властта в Анкара в последните дни чертаят по-светли дни за джоба на турците от средата на другата година.

Днес от Турския статистически институт обявиха, че инфлацията в страната на годишна база се е ускорила до 47,8 на сто през юли. Отчетено е увеличение на цените през юли спрямо юни с 9,49 на сто.

Новото ръководство на Централната банка на Турция обяви, че основната му задача ще бъде понижаване на инфлацията. През юни Централната банка обяви увеличение на основния лихвен процент от 8,5 на 15 процента. Това бе направено като част от мерките за борба с кризата в икономиката на страната и затягане на паричната политика.

Финансовият министър Мехмет Шимшек коментира, че 47,83 процента годишна инфлация е в съответствие с пазарните очаквания. „Намираме се в преходен период. Годишната инфлация ще започне да намалява от средата на 2024 г.“, казва оптимистът Шимшек пред „24Родопи“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жестока драма с катаджия от Враца, втори ден издирват тялото
Next: Експерт каза кога се очаква цените на жилищата да тръгнат надолу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.