Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредни новини за състоянието на Сашка Васева! Тя проговори
  • Новини

Извънредни новини за състоянието на Сашка Васева! Тя проговори

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
adasfasfqwbb.png

Фолкпевицата Сашка Васева започва лъчетерапия от септември в Германия, разкри пред „Телеграф“ самата тя.

„Направили са схема за 25 процедури в рамките на два месеца и това ще е заключителният етап на лечението ми. Макар мъжът ми Христо да казва, че съм най-смелата жена на света, си ме е страх“, призна звездата.

Тя разкри, че няма подобрение на зрението й след операцията на главата, която й направиха преди почти 2 г. за отстраняване на тумор с големината на яйце. „Виждам всичко като силуети в гъста мъгла. Тази нощ се прибрахме от Германия, където бях за последни изследвания.

Лекарите се учудват как добре се възстановявам. Направиха ми и куп ваксини, които да предпазят различните органи в тялото ми, тъй като една метална пластина е останала в главата ми и като чуждо тяло може да причинява разни възпаления и инфекции.

Възхитена съм какви домати са започнали да произвеждат германците – не са като гумените, а съвсем истински и вкусни. Изпих една опаковка Омега-3, явно трябва повече риба да ям, те нали затова препоръчват на болните сьомга, но не от култивираната, а дивата, за да е максимално чиста“, разказа още Сашка.

Изпитанията, които преживя, е претворила в най-новата си песен „Боже мили“. „Докато бях в болницата, с Христо се свърза един млад композитор – Юлиян Асенов, който се е вдъхновил от моята съдба и я е описал в песен. Аз му помогнах да доизкусурим текста, който е негов заедно с музиката, а аранжиментът е на Светослав Лобошки. Чрез нея благодаря на Господ, че съм жива. А Юли пожела да я изпеем заедно в дует“, разказа Васева.

Двамата ще я представят на 27 август в Летния театър в Сандански в конкурса за нова авторска песен „Пирин фолк“. „На тази сцена изгрях и 30 г. грях, бих искала още поне 1000, ако е възможно. Освен това съм свързана с местната публика, тъй като първа изпях „Добре дошли в Сандански, приятели“.

Не отивам там, за да се конкурирам, а да подкрепя младите автори. Ако колегите, с които сме създали фестивала, участваха, тогава да се конкурираме“, добави тя.

Блондинката е избрала черна рокля, с която ще се появи на сцената. „Ще изненадам със стил и елегантност, защото вече не съм същата. Сигурно никога няма да използвам повече жартиери, освен вкъщи, затова няма да атакувам ниската чакра, а тази над главата, която е връзка с божественото“, каза още Сашка Васева.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще изтеглят късметлийския билет до часове – три зодии политат право към звездите
Next: В 4 клас той дал важно обещание на приятелката си със синдром на Даун. След години го спазил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.