Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Най-добрият приятел на разстреляния Иво от Лозен: Предната вечер бяхме заедно с Чоби и той
  • Новини

Най-добрият приятел на разстреляния Иво от Лозен: Предната вечер бяхме заедно с Чоби и той

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
smaisallasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Планирахме заедно с Иво да ходим на море в Гърция в края на месеца. Това разказа пред „Телеграф“ 24-годишният Димитър Неделчев – най-добрият приятел на убития Иво Колев от Лозен.

Младежът още не може да повярва, че приятеля му го няма.

„Прякорът му беше Смайли (усмихнат от английски – б.а). Така и ще го запомня – винаги усмихнат“, казва Димитър.

27-годишният Иво беше застрелян в землището на село Лозен в ранните часове на 4 август. За зверството е арестуван 34-годишният Чавдар Бояджиев. Преди да застреля Иво, Чавдар убива 18-годишната ученичка Яна Велинова малко след като правил секс с нея, твърди разследването.

Мотивът за двойното зверство е пари. В обясненията си пред униформените Бояджиев признал, че убил момичето, защото му поискало първо 1000 лева, а после 2000 лева, за да пуска нейни клипове в сайт за възрастни. Двамата се скарали заради по-високата сума. Бояджиев се вбесил и я удушил, а после – за по-сигурно, я застрелял.

Екзекуцията била извършена в автомобила на мъжа, твърди разследването.

По-късно Чавдар признал за стореното на Иво, като му поискал 15 000 лева, за да замине да се бие на страната на Русия във войната и така да не може да бъде екстрадиран. Колев обаче му отказал, а Бояджиев застрелял и него – в гръб.

„Предната вечер бяхме тримата заедно – аз, Иво и Чоби (Чавдар, б.а.)“, казва Неделчев. Говорили си, смели се. „Нямаше абсолютно никакви индикации, че ще стане такова нещо“, твърди Димитър. По думите му Иво и Чавдар движели заедно от около 2 години.

„Чавдар работеше в голяма фирма на „Цариградско шосе“, беше шеф на охраната там. Дори уреди Иво на нещо като пробен период за поддръжка на камерите“, обяснява Димитър. По думите му в последно време Колев си търсил работа, ходил по интервюта. Искал да работи по специалността си – телекомуникации. Бил много работлив.

„Работеше и с мен като автомонтьор. Не пиеше, не пушеше и не ходеше по заведения и затова винаги разполагаше с пари“, казва приятелят му. Чавдар знаел това много добре. И често му искал пари назаем. „Знам, че му дължеше 4000 лева“, казва Димитър. Според разследването именно с този заем Чавдар примамил Иво, за да му иска още пари след убийството на Яна.

В самопризнанията си Бояджиев обаче твърди, че имал да връща 10 бона на Колев. След като убил момичето, се обадил на Иво, като му обяснил, че иска да се видят, за да му върне дълга. Обяснил му, че щял да получи пари от сделка с наркотици, които щели да бъдат изхвърлени някъде в полето. Дори сам си пратил локацията, където трябвало да се състои мнимата сделка.

Иво отишъл уж да си получи парите обратно, но получил признание за убийството на Яна и искане за по-голям заем, а накрая и куршум. Малко по-късно Бояджиев духнал към морето с банковата карта на Иво. Именно на път за морето ченгетата го спипали.
Въоръжен

Според Неделчев Чавдар винаги ходел въоръжен, но с нож. „Постоянно го носеше, закачен на ключовете си“, твърди Димитър. В самопризнанията си пред разследващите Чавдар твърди, че пистолетът, с който извършил двете убийства, е на бащата на гаджето му, който бил бивш полицай. Според разследващите обаче пистолетът е със заличени номера.

Друга малка подробност е, че за да те назначат за охрана, някои фирми изискват да притежаваш законно оръжие, а Чавдар не е имал такова. Димитър твърди, че Бояджиев наистина имал приятелка. Първоначално живеели на квартира, но после Чавдар прибрал момичето и баща й в дома си в село Лозен.

Освен с тях Бояджиев делял един двор и с майка си и втория й мъж. Бащата на Чавдар умрял отдавна. Разследващите тепърва ще проверяват действително ли Бояджиев се е занимавал с дрога и дали по време на убийствата е бил под въздействието на забранени вещества.
Гардът призна за трето убийство

Пред униформените Чавдар си признал и за друго умишлено убийство, извършено миналата година. Става въпрос за 22-годишно момиче, което било удушено по време на секс. Чавдар си признал пред полицаите, че го направил умишлено, но после сложил кучешка каишка на трупа и казал на разследващите, че се задушила неволно. Обвиняват го в причиняване на смърт по непредпазливост.

В момента заради този случай тече проверка в Софийската районна прокуратура. В същото време няма данни Чавдар да е повторил всичките си признания пред съдия. Преди време отнесъл и глоба за нанасяне на лека телесна повреда. Така остава въпросът как с висящо производство и с административно наказание е работил като охранител.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 80 години затвор заплашват българин, арестуван в Гърция
Next: Силен гръм събуди пловдивчани, пристигнаха линейки и полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.