Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек
  • Новини

Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fasfasrqbbsbs.png

Моя страна, моя България” в чалга вариант. Кавър версия на емблематичната песен на Емил Димитров се появи с този сюжет преди дни в социалните мрежи и предизвика вълна от недоволство. Кой е авторът на скандалната интерпретация и каква е реакцията на обществото и близките на Емил Димитров?

В центъра на град в Плевен се издига паметникът на Емил Димитров. Плевен е родният град на голямата звезда на българската естрада и световната музика, предава Нова тв.

Човекът изпял песента „Моя страна, моя България”. На 50 км на запад се намира град Кнежа, където оркестър “Джипси фолк” и солистът Кристофър, по прякор Фараона, пуснаха преди дни кавър на тази емблематична песен, което възмути много хора и предизвика огромно недоволство в публичното пространство. Стигна се и до там кавърът да бъде свален от социалните мрежи.

Автор на текста и изпълнител е 28-годишният Кристофър Галовски от град Кнежа. “Кой, щеше да ме забележи, ако не го бях направил с песен?”, попита изпълнителят.

Песента е забелязана преди няколко дни в социалните мрежи и предизвика много реакции. Такъв кавър на „Моя страна, моя България” историята на българската музика не помни. Посланието на Кристофър от Кнежа, който е и автор на новия текст, бил насочен към политическата класа у нас.

“Аз съм ром, циганин. Това е моят начин на изпяване. Не мога да я изпея по друг начин. С молба, по-скоро към нашите управляващи. Това е мирен протест от моя страна. Да се променят нещата в България.

За да може всички да сме заедно. Аз говоря от името на 3,5 млн. българи, които са в чужбина. Не само България, а роми, които са в Германия.

Те искат да чуят тази песен. Аз съм творец. Независимо, как съм я изпял. По-важно е песента да бъде чута”, заяви Кристофър Галовски, певец от Кнежа.

“Аз казвам „Моя страна Германия”, а “Моя любов, моя България. Какво означава това? Изкарвам пари в Германия, а ги харча в България”, допълва изпълнителят.

За едни предизвикващо възмущение, за други посланието на Кристофър буди безразличие.

“Не бих казал, че ми харесва. Но си е тяхната общност и си е тяхно разбиране на нещата. Който иска, може да прави такива неща. Стига да са спазени правата за песните”, заяви плевенчанин.

Песента е на великия и недостижим Емил Димитов. Крисо Фараона не е платил авторски права.

“Реално погледнато не съм изненадан, от това което се случва. Не съм изненадан от поведението и развитието на цялото ни общество, загубило през последните 30 години своята духовност.

Не мога да опиша с думи чувството, което изпитах. Веднага се сетих, какво би казал баща ми, ако чуе това. Тази песен е писана в много тежки условия, по случай моето раждане при едни много тежки условия. Той е бил във Франция да прави кариера.

Доста трудности е изживял, когато е написал тази песен. Мъкнал е кофи с въглища. Да не забравяме, че в тази песен първоначално е била спряна от комисия в БНР. Тази песен е на всички българи. Нищо, че е написана за мен. И аз съм наследник.

И тя има много голяма стойност и всякакви промени по нея са недопустими. Прекрачена е една червена линия и това, че обществото реагира е много добър знак. Тук имаме нарушения на няколко члена Закона – имуществени и неимуществени”, заяви Емил Димитров – син.

Засегнат е и неписаният закон на морала. След вдигналия се шум „Моя страна…моя …Германия” е свалена от социалните мрежи, а Кристофър от Кнежа, допусна че може би е сбъркал.

“Искам изкажа извинения към семейство, ако съм засегнал някой. Аз не съм искал да осквернявам и да нагрубя някой с тази песен. Всички приходи и средства от гледаемостта да отидат за автора и композитора, които създадоха песента”, заяви Кристофър Галовски,певец от Кнежа.

А Емил Димитров – Младши все още не е решил дали ще търси правата си по Законов ред.

“Надявам се скоро да се видя с човека, който го е продуцирал и изпял това. Да чуя неговата версия. Всеки има право да сбърка. Всеки има право да се извини. Не може да обесим някой, само затова, че е опитал нещо”, посочи Емил Димитров – син

А Кристофър от Кнежа и неговият “Джипси бенд” вече подготвят друг кавър, от друго измерение в музиката – Лучано Павароти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъркани яйца по турски – ашколсун на комшиите за тази вкусотия!
Next: Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.