Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.
  • Новини

Обрат по морето: Нещо невиждано от 1996 г.

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
fdsgfdgrereree.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Обрат по морето. Нещо невиждано от 1996 г. се случва по родното Черноморие – пари има с чували, но те губят стойността си и хотелиерите са песимисти за приключването на сезона, който иначе изглежда по-добър от предпандемичната 2019-а година.

За втори пореден месец приходите от нощувки в България надхвърлят предпандемичните нива. Според Националния статистически институт (НСИ) през юни 2023 г. постъпленията в сектора достигат 229.2 млн. лв., което е близо 12% повече спрямо съпоставимия месец на 2019 г., когато приходите са били в размер на 205.4 млн. лв.

Всъщност, още преди официалния старт на сезона в България бяха отчетени рекордни приходи от нощувки – през май те бяха 87.7 млн. лв., или с 15% над нивата отпреди четири години.

Въпреки оптимистичните данни, с които разполага НСИ за приходите в сектора, от бранша са на мнение, че това са просто едни „хартии без стойност“. Освен това броя пренощували туристи в местата за настаняване в България през юни 2023 г. е по-малък в сравнение с юни 2019 г. Тоест по-високите приходи, които отчита националната статистика, се дължат на по-високите цени и инфлацията в страната.

Припомняме, че отчетената от НСИ годишна инфлация за юни 2023 г. беше 8.7 на сто, докато през юни 2019 г. – 2.8 на сто. Годишната инфлация за май 2023 г. беше 10.1 на сто, а за май 2019 г. – 3.5 на сто.

Отправяме поглед към реализираните нощувки през 2023 г. в България и виждаме, че нощувките на чуждите туристи в местата за настаняване през юни са 21 977. За сравнение, през същия месец на 2019 г. техният брой е бил 30 717. Реализираните нощувки от българите през юни 2023 г. обаче са повече в сравнение със същия период на 2019 г. През шестия месец на тази година 11 401 сънародници са пренощували в местата за настаняване в България, докато през юни 2019 г. техният брой е бил 9 649.

Въпреки рекордните приходи хотелиери казват, че са на загуба и не знаят дали ще успеят да преживеят зимата.

„Тези отчетени приходи са заради инфлацията, ние работим на загуба. Има чували с пари, но няма покупателна стойност. Нещата от 1996 г. се повтарят“, каза пред Economic.bg Румен Мончев, собственик на хотел в Слънчев бряг.

Той твърди, че въпреки препълнения си хотел и повечето приходи, които са отчетени както от него, така и от негови колеги, те не знаят дали ще успеят да преживеят зимните месеци.

„Приходи има, но те са хартии, с които нищо не може да се купи сега. Високата инфлация, която има спрямо еврозоната, много лошо се отразява. При нас идват чужденци, които плащат с евро, когато обърнем парите, не остава почти нищо. Покупателната ни стойност е много ниска. Храната, която купуваме, е много скъпа вече“, казва още той.

Мончев, както и много негови колеги, казва, че има масова атака срещу сектора в страната и всички медийни публикации за замърсена вода, войната и др. са се отразили.

„Трябва ни по-компетентно управление на финансите. Туризмът е златното яйце на България. Нищо друго не ни остана. За да имаме развит туризъм, трябва спокойствие. Ние бяхме зверски атакувани по всички параграфи от конкурентните ни държави. Налагаше се да пием вода от морето. На нас никой не помогна, управляващите гледаха другите държави“, казва още Румен Мончев.

Ситуацията е тежка и 60 дни сезон тази година няма да успеят да покрият останалите 300, в които хотелите работят, става ясно още от думите му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фараона, който се изгаври с Моя страна, с уникално оправдание за бесния кючек
Next: Наша режисьорка избухна заради това, в което са превърнали един от най-красивите морски къмпинги в България

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.