Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Певец спаси дете и мъж от удавяне
  • Новини

Певец спаси дете и мъж от удавяне

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dfavdsfbqweqw.jpg

Васил Гюров – герой в петък, 13-и

Стигнах до момчето в последната секунда, вече потъваше, казва изпълнителят

“Поп певецът Васил Гюров е герой! Не се разказва това, което преживяхме преди няколко дни, но без всеки отделен човек и без общите усилия на всички едно дете и един баща нямаше да са вече между нас. За мен е чест, че познавам Васил Гюров”. Това сподели плажуващата на Корал Любов Любомирова. Причина за трогателния пост е смелата постъпка на Гюров, който спасява двама души.

 

Историята е тривиална, но завършва с хепиенд.

“На петък, 13-и, се случи, късно, към 19,00-20,00 часа. Вече нямаше спасители на плажа. Бях останал да си свиря, като чух, че някой вика за помощ. Имаше събрало се множество, вълните дърпаха навътре, а хората бяха влезли след малкото дете, което не можеше да излезе от водата. Баща му се хвърли да му помага, на започна и той да потъва. Някои от насъбралите се също се опитваха да помогнат, но без успех”, разказа развълнувано пред “България Днес” Васил Гюров.

Певецът също се хвърля да помага, от начало без успях. Опитва се да ползва макарата и буя, оставени от спасителите, но в бързината се омотава.

“При тръгването въжето се закачи и аз се отказах да го ползвам, оставих го. Взех една дъска и се хвърлих с нея към детето. Стигнах до него буквално в последния момент, то вече потъваше. Веднага го издърпах върху дъската и то успя да си поеме въздух”, споделя Васко.

 

През цялото време вълните са повече от 2 метра, а мъртвото течение дърпа навътре в морето. След това певецът успява да извлече на спасителната дъска и давещия се баща на детето. На помощ се притичват и други хора.

“Всичко се случи много бързо. Още двама мои приятели помогнаха да задържим бащата и около 15-годишното дете върху дъската, защото се мятахме и ние натам-насам, а давещите се бяха в полубезсъзнание. Извадихме ги и двамата, едва се държаха. Това с въжето нямаше да стане да извадим двама човека наведнъж, та добре, че се отказах от него и взех тази дъска, за да помогнем на давещите се. И друг път съм участвал в спасяване и знам кога как да се действа. Общо взето, късмет за двамата, късмет и за нас, тези, дето им помогнахме”, обясни още Гюров и допълни:

 

“Съветът ми към всички летуващи на Корал е да не забравят, че морето там е много опасно и когато има вълнение, стават течения, тъй като има две плитчини, има рифове и долу под повърхността се образуват различни движения на водата, които не се виждат отвън. Тези тъмни ями, водата ги оттича, там става като река и хората не си дават сметка, че изглежда само плитко. Притеснението идва, когато започне да ги завлича и не могат да се върнат. И когато се появи паниката, а и вълни има, става фатално. Имало е и случаи, при които вълните създават много шум и няма как да чуеш дори, че някой вика за помощ”, споделя смелият певец.

 

Музикантът е категоричен, че трябва да имам респект към морето и да не се влиза, когато няма спасители.

“Да знаете, че няма кой да ви помогне, ако се случи нещо в морето. Отговорните органи имат работно време и нямат катер – “Морска администрация” дойдоха пеша, когато вече всичко беше приключило. Линейката за региона е една. Така че не си играйте с живота”, съветва още китаристът. “И пак казвам, че за мен най-голямото щастие бе, че и момчето, и бащата се възстановиха, бяха в болница, доколкото знам.

В последната секунда го спасих и беше късмет – за него, и за нас. Но пък съм бил и свидетел на други подобни ситуации, които завършват фатално. Мисля, че всеки на моето място би постъпил по същия начин. Но хора, пазете се!”, завършва Васил Гюров.

 

И Валери Йорданов извади двама

Миналата година през лятото и актьорът хъш Валери Йорданов извади двама удавници от морето. Случката се разигра в Ахтопол. Звездата от Народния театър е на къмпинг “Делфин” с двете си деца, когато чува викове за помощ. Двама младежи на около 30 години се давят в мъртво вълнение. Без да се замисля, Йорданов се хвърля във водата и вади удавниците.

“Това не е единственият случай. Преди години извадих трима, които бяха на косъм от смъртта на Силистар. След всички случаи после си ходя с плавници и въжета, рядко влизам във водата. За всеки случаи искам да съм подготвен. С морето шега не бива”, сподели след случката само пред “България Днес” Валери Йорданов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици от НИМХ: Радвайте се на слънцето в понеделник, че после
Next: Знаеш ли защо Бог толкова дълго не ти даваше деца? – попита ме 3-годишната ми дъщеря

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.