Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нова доза разкрития за скандалните цени по морето, хората си носят кафе в термос и сандвичи от дома
  • Новини

Нова доза разкрития за скандалните цени по морето, хората си носят кафе в термос и сандвичи от дома

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dasgdfgwwqeqw.png

Летните месеци и българското Черноморие, за съжаление, носят съмнителни изненади в менютата на ресторантите и кръчмите.
Цацата, доскоро смятана за „народна риба“, е получила наричането „златна рибка“.

И с добра причина – докато на борсата цената ѝ е 5 лева за кило, в ресторантите цената ѝ скача многократно. Една порция от 300 грама в топла витрина може да струва от 6 до 7 лева, докато в ресторант цената се варира от 8-9 до 16 лева. За по-икономично настроените туристи, крайбрежната алея във Варна предлага „атрактивна“ комбинация – 200 грама цаца с чаша наливна бира за 8-9 лева.
Ситуацията в Бургас не е по-различна.

Пърженото попче и сафридът са сред предпочитаните риби, и струват от 11 лева нагоре. Любителите на кебапчета също не бива да се заблуждават – въпреки сериозната цена от 3 лева за бройка, реалният грамаж е едва 80 грама.

Не е рядкост и туристите да бъдат прецаквани с дините.

Купуваш цяла диня с мисълта да я насладиш у дома, само за да откриеш, че е презряла.

Пазаруването на готова храна от улични витрини също крие изненади. Вместо да платят само за ястието, туристите често плащат и за пластмасовата опаковка, а понякога дори и за найлоновата торбичка.

Сладоледът на плажа също не е изключение от листа с „изненади“ – търговците често избягват да предоставят касови бонове, като обвиняват високите температури за счупените устройства.
Летният сезон в Бургас е отбелязан и с други интересни тенденции.

Вместо да плащат високи цени за напитки по капаните, много от посетителите предпочитат да си носят кафе в термос. Тази практика, обаче, не спасява от прецакванията с фрапетата, където за цена от цели 6 лева се предлага комбинация от 4 грама нескафе, малко млечна пяна, лед и вода.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщеря ми отгледа чуждите деца като свои, а те искат да й вземат апартамента
Next: На 17 разбрах, че съм бременна. Мъжът, който ме спаси от аборт, стана най-близкият ми човек

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.