Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трагедия: Това е убитият Кристиян Пеев, който бе намерен в шахта
  • Новини

Трагедия: Това е убитият Кристиян Пеев, който бе намерен в шахта

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
krsipeevvv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бивш барман е арестуваният в неделя за жестокото убийство и последвалото разфасоване на 41-годишния Кристиян Пеев.

Останките на младия мъж бяха открити в събота късно вечерта в канал на пъпа на София. За по-малко от 12 часа криминалистите успели да разплетат случая и да арестуват килъра Веско Вълчинов, докато се укрива в хотел на Витоша. Именно в планината той закопал главата и скелета на 41-годишния си приятел, а месото му хвърлял в тоалетната на жилището си, съобщава в. „Телеграф“.

От прокуратурата допълниха, че освен Вълчинов, е задържан и негов помагач, който пропял срещу него. Мъжът е с повдигнато обвинение за лично укривателство. Смразяващото убийство било извършено на 8 август в жилището на бившия барман. Камери в района засекли, че жертвата Кристиян също влязъл там и бил сниман, но след това никога не се появил повече.

Кристиян Пеев, който е с българско и с американско гражданство, бил обявен за издирване от братовчед му. Младият Крис, както го наричали приятелите му, също не го били виждали и се притеснили за него. Младият мъж, който е завършил в САЩ, разполагал с много пари и редовно черпел приятелите си по заведенията. По данни на прокуратурата Веско работел като барман и така се запознал с Крис преди около 5-6 години.

Така станали приятели. Пеев дори помагал на Вълчинов да прави бизнес с криптовалута. Затова и основният мотив на разследващите за садистичното убийство е свързан с пари. Не се изключва бившият барман да е завиждал на приятеля си, тъй като преди време той си купил луксозно БМВ 8 за 250 000 лв., предположиха познати на 41-годишния мъж. Те разказаха още, че Крис бил с голямо сърце и редовно помагал на познатите с пари.

Камери засекли как на 8 август Пеев влязъл във входа на Вълчинов и повече не излязъл. Предполага се, че тогава е извършено садистичното убийство. Тялото на Кристиян е било разфасовано на парчета месо, които отивали в канала. Съседи на Вълчинов усетили нетърпима миризма.

Били извикани специалисти да видят какъв е проблемът. Хората започнали да вадят парчета месо, които късно вечерта в събота бяха открити в черни чували до кофата за боклук пред блока на ул. „Раковски“. Мъж от съседния магазин обаче видял, че проблемът не е отстранен и трябвало да се извикат пак спецове по каналите. Мъжете открили по-надълбоко човешки останки и извикали полиция.

Незабавно започнало разследване и криминалистите влезли в следите на 31-годишния Веско, който е родом от Враца, но живее в София. Открили негов близък приятел, който издал, че му е помогнал за укриване на доказателства, свързани с убийството.

Ужасен, че разследващите са по петите му, килърът избягал на Витоша. Бил локализиран и в издирването му се включили и спасители от ПСС, обясниха от прокуратурата. Веско бил открит да се укрива в хотел. Очаква се да му бъде повдигнато обвинение и магистратите да преценят дали да поискат 72-часовото му задържане.
Живеел в САЩ, завършил престижен колеж

41-годишният Кристиян Пеев е израснал в САЩ, затова и има двойно гражданство – българско и американско. Изучавал е бизнес и икономика в Palomar College, като е написал в профила си във Фейсбук, че преди това е завършил Rancho Buena Vista High School. Негови познати споделиха, че майка му работи в Щатите и има успешен бизнес, баща му също бил бизнесмен в чужбина. Кристиян обаче решил да се върне, за да живее и работи у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Акушерка не можа да скрие сълзите си: плаках с глас, когато бездетно семейство осинови близначета
Next: Ето ги жертвата и убиеца! Зловещи разкрития по случая с откритото в шахта мъжко тяло

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.