Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нови слухове по случая с Дебора-Вероятност да е станала жертва на банда сутеньори
  • Новини

Нови слухове по случая с Дебора-Вероятност да е станала жертва на банда сутеньори

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dfgjfghtrtrrr.png

Жестоко пребитата, нарязана десетки пъти с макетен нож и остригана до кожа 18-годишна Дебора от Стара Загора по всяка вероятност не е станала жертва на домашно насилие, а на брутална инквизиция от банда сутеньори. До тази ситуация се стигнало заради отказа й да проституира за тях в Германия.

Тази упорита мълва се разпространява вече втора седмица и то не само в Стара Загора, а и сред обитателите на родния ъндърграунд, пише “Уикенд”.

По думите на няколко независими един от друг информатори, садистът Георги Николаев Георгиев не е бил трайно и емоционално обвързан с нея, а я е обезобразил – вероятно в съучастие с други мутри, заради нежеланието й да замине за германския град Хановер, където да проституира в публичен дом.

„Жоро Бизона“, както е известен в Стара Загора извергът, обезобразил Дебора, е част от криминална банда, съставена от ММА бойци, занимаваща се с всякакъв вид престъпни дейности – продажба на наркотици, силово събиране на пари, изнудване и дори трафик на проститутки.

Въпросната банда е обезобразила по подобен начин поне още 2-3 момичета през последните години.

Останалите жертви са ромски произход, като две от обезобразените момичета са от Нова Загора. Според запознат бандата вербувала само навършили 18-годишна възраст момичета, за да може да ги изведе безпрепятствено към Германия. Там момичетата са спазарявани да работят в публични домове в Хановер, Дортмунд и Берлин.

Твърди се, че сутеньорите от Германия плащали между 15 и 30 000 евро за доставена проститутка, която обаче трябвало да работи доброволно най-древния занаят. За да им вземат страха и да ги принудят да отчитат и за тях част от заработеното, Георги Георгиев и мутрите от обкръжението му наказвали брутално всяко момиче, което отказвало да проституира.

„Жоро Бизона е видял в младата Дебора идеален източник за забогатяване – тя се е влюбила в него, когато още не е била пълнолетна. Знам, че се запознали по следния начин – Дебора е посещавала фолк дискотеката „Пайнер Мюзик“ в Стара Загора още преди да е навършила 18-годишна възраст, а Георги и колегите му охранители, са я пускали да влиза, при това безплатно в заведението.

Не знам какви точно са били интимните им отношения, но със сигурност Георги не е имал чувства към Дебора, а е утолявал сексуалния си нагон с нея, правейки си сметката да се превърне в неин сводник и тя да му изкарва пари в Германия“, разказва запознат с историята на 26-годишния татуиран садист.

Според него преди няколко години Жоро Бизона е лежал 5 месеца в холандски затвор заради побой на друга млада жена. Най-вероятно инквизираната от него дама е била проститутка, възможно е да е била и българка. От МВР казват, че не разполагат с подобна информация.

Други източници от Стара Загора също изразяват огромни съмнения, че Георги Георгиев не е обезобразил сам Дебора.

„Тази жестока инквизиция няма как да е от ревност – продължила е часове наред! Участвали са поне двама или трима от бандата вербовчици на проститутки. Впоследствие, за да бъде прикрито бруталното престъпление, случаят е бил изкаран като домашно насилие, причинено от ревност.

В схемата по потулването на истината са участвали поне няколко човека – съдебният лекар, разследващите полицаи и наблюдаващият прокурор.

Със сигурност и съдийката Татяна Гьонева е знаела за какво става въпрос. Тя между другото, е близка приятелка с адвокат Ченалов – братът на бившата съдийка Румяна Ченалова, който е сред защитниците на касапина Георги“, твърди познавач на старозагорския ъндъграунд.

Дългогодишен сводник от Пловдив, част от вече нефункциониращата сутеньорска мрежа на крими боса Димо Петров – Флорината, разказва, че татуираната банда ММА бойци от Стара Загора основно е набирала проститутки от ромския квартал „Шести” в Нова Загора, който бил под контрола на циганския бос Рушид Рушид.

Миналото лято 40-годишният Рушид откри безразборна стрелба по време на сватба в ромското гето в Нова Загора, при която бяха убити двама мъже от конкурентен ромски клан, а други 7 – ранени. След баталните сцени жандармерия та и баретите нахлуха в гетото и закопчаха десетки, сред които и масовия убиец Рушид Рушид, който е подсъдим за двойното убийство.

„Неофициално се твърди, че масовата стрелба в Нова Загора е била свързана с войната между две ромски фамилии за контрола върху проститутките.

Смята се, че Рушид е работел съвместно с групата вербовчици на проститутки, към която се числи и арестуваният заради обезобразената Дебора садист Георги Георгиев, и че е ползвал услугите на бандата, когато е трябвало да бъде наказана непокорна ромка, гласена за секс трансфер в Германия.

Случаят „Дебора“ предизвика шумно обществено недоволство и масови протести срещу правосъдната система, провели се в над 40 български града. Жени от цялата страна излязоха и разказаха за жестокостите, които те също са преживели, без мъчителите им да бъдат наказани.

Стреснати от обществения натиск, депутатите прекъснаха лятната си ваканция и се събраха извънредно в началото на седмицата, за да гласуват промени в Закона за домашното насилие.

Заседанието обаче ще се запомни най-вече с репликата на Вежди Рашидов: „Всички курви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напраиха на маймуна“, което в крайна сметка коства политическата му кариера.

Continue Reading

Previous: Отиде си голям българин. Поклон пред паметта му
Next: България ще бъде друга: Обявиха новата рекордна минимална заплата от 1 януари 2024

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.