Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев разкри каква невиждана аномалия се случва с времето
  • Новини

Проф. Рачев разкри каква невиждана аномалия се случва с времето

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
vbnvbnfggf.png

Туристическият бизнес по света и у нас се променя заради глобалното затопляне и удължаването на летния сезон. Ние притежаваме прекрасното Черно море и сме на първо място като туристическа дестинация сред черноморските държави. Това заяви в интервю за БГНЕС метеорологът проф. Георги Рачев.

Той разказа, че когато е водил своите студенти на практика преди години те са се радвали, когато температурата на водата е била 24 градуса, докато сега при тази температура по-скоро има недоволство и хората питат дали температурата на водата няма да се затопли малко повече.

„Сезонът от климатична гледна точка се удължава“, обясни той и добави, че и другите фактори – социални и икономически – също оказват влияние.

„Северно море и крайбрежието, което имат Полша, Германия, та дори такива не много туристически по отношение на морски туризъм страни като Нидерландия и Дания също започват да увеличават сезона, макар и в техните колибки, където се пазят от вятъра“, посочи проф. Рачев и уточни, че температурата на водата там е започнала твърдо да минава над 20 градуса по време на летния сезон.

„Глобалното затопляне води до преструктуриране на пазарите особено що се отнася до Северното полукълбо. В тропичните райони нещата със затоплянето не са толкова ярки“, заяви проф. Рачев.

Той е категоричен, че няма нищо лошо в удължаването на летния сезон, а твърденията, че щели да умират хора по плажовете, които се разпространяват в момента, нарече „дребна измишльотина“.

Проф. Рачев коментира летния сезон в България, Гърция и Турция. Нашите южни съседки правят много силни сезони за поредна година.

„Това са десетки милиона туристи. Турция има леглова база, за която ние само може да мечтаем. Тя е запълнена. Наскоро излезе отчета, че за месец юли Анталия е била посетена от повече от 1,5 млн. туристи само със самолет”, каза той и уточни, че тук не влиза пътуванията с кораби и индивидуален транспорт.

„Турция очаква да направи повече от около 35-40 млн. туристи и се готвят следващите две години да достигнат нивото от 50 млн. чуждестранни гости“, поясни метеорологът и добави, че „Гърция също се пръска по шевовете“.

Проф. Рачев със съжаление отбеляза, че ние все още не можем да достигнем предпандемичната 2019 г., която е била много силна по отношение на туризма. „Има обективни причини, за тях си говорим 10-20 години. Пълно е със специалисти, които разбират от туризма и въпреки всичко ние сме назад с около 4,5 млрд. по-малко постъпления отколкото предишни години при положение, че е налице инфлация“, подчерта експертът.

Метеорологът категорично заяви, че българинът е прекрасен турист и това може да се види по вътрешността на страната. „Спа хотелите са ни пълни и то през цялата година.

Дамите са в основата и движещата сила на туризма. 95% от решенията се взимат от тях, така че цялата реклама е насочена към тях и те пълнят вътрешния туризъм – хотелите във вътрешността“, отбеляза той.

Проф. Рачев добави, че България е на трето място по минерални извори в Европа и на трето място по артефакти, но ние не ги използваме.

„Министерството на туризма е най-бедното министерство в цялата държава. Разполага с 28 млн. лв, което е абсолютно безумие. Няма държава в света, която да не застава зад туризма си, защото това е явен износ на място. Това са преки чуждестранни инвестиции още по-добри, но за съжаление туризмът не е приоритет на тази държава“ смята метеорологът.

Той коментира как се отразяват климатичните промени върху четирите сезона у нас. Според него, за да кажем, че има климатични промени ни трябват 30 години.

„Сезоните са си сезони, това са най-кратките сезони – пролет и есен, за сметка на удължаване на лятото. Вижда се с невъоръжено око, че практически снеговете станаха по-рядко явления, лятото е продължително, малко се измества центъра на тежестта по отношение на пролетта, обхваща и май месец, но за да кажем, че има климатични промени ни трябват 30 години“, заяви проф. Рачев.

Той разкри и какво време ни очаква в останалите дни на август. Според него до края на месеца ни очаква много хубаво меко августовско време с максимални температури на обичайните места в рамките на 35-36 градуса.

„Няма ги онези 40 градуса. Август ще бъде такъв какъвто го познаваме – топъл и сух с много слънце“, заяви той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредна вест за убития в шахтата в София Крис и килърът му
Next: Жена си купи кашкавал, разряза го и изпадна в ужас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.