Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко пред съда: Уважавам бедните хора, но не търпя някой да ме прави на шматка. Имам чест
  • Новини

Динко пред съда: Уважавам бедните хора, но не търпя някой да ме прави на шматка. Имам чест

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
hdghfdghrtrtrr.png

Окръжният съд в Бургас потвърди мярката за неотклонение на Динко Вълев, който бе пуснат на свобода с парична гаранция от 5 хил.лева.

Босът на желязото от Ямбол, бе арестуван преди 8 дни заради реакцията му срещу мним просяк пред супермаркет в Равда. Динко разобличи уж сакатия мъж, но прояви ненужна агресия заради, което бе задържан.

Точно преди седмица Районният съд в Несебър го освободи под гаранция.

Покрай този случай се вдигна сериозен медиен шум и полицията разби бандата с просяци. Оказа се, че криминално проявеният бургазлия Бяндо Милев е работил с двама несретници, които му отчитали парите от просия – по 50 % от изработеното.

Просяците изработвали по 300 лева на ден, сочат техните признания от досъдебното производство. Те вече са дали показания, включително и пред съдия, предава Флагман.

„Уважавам бедните хора, уважавам просяците, но не търпя някой да ме прави на шматка, защото имам чест. Всеки си има чест“, лаконичен бе Динко Вълев.

Заседанието на Окръжния съд в Бургас този следобед премина бързо, без прилагане на нови доказателства. Прокуратурата изтъкна, че е обжалвала определението на Районния съд, защото счита, че Динко можел да се укрие или въздейства на основния свидетел.

Но защитата от своя страна изтъкна, че Вълев е с чисто съдебно минало, трудов договор и успешен бизнес – т.е. няма никакъв интерес да се крие от правосъдието и е готов да понесе отговорност за действията си. Адвокатът му Виктор Паскалев имаше забележки единствено по правната квалификация на обвинението, която според него е твърде тежка.

Динко си поиска мобилния телефон, който е приложен като веществено доказателство по разследването. Той изтъкна, че не може да работи без смартфона си, но от прокуратурата отбелязаха, че ще му го върнат, когато предостави паролата, за да могат да изследват съдържанието.

Съдът даде санкция да се вземат само доказателствата, които са свързани с това производство, без друга информация, която не е свързана с разследването.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасяващо зрелище: Вулканът Етна отново изригна
Next: Кореспондентът на bTV Десислава Минчева разказва за критична ситуация в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.