Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кореспондентът на bTV Десислава Минчева разказва за критична ситуация в София
  • Новини

Кореспондентът на bTV Десислава Минчева разказва за критична ситуация в София

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
bwqtqwtasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десислава Минчева, кореспондент на bTV за европейските институции, описва във фейсбук драматичната история как мъжът й бил на косъм от смъртта и след хиляди перипетии оцелява благодарение на перфектната организация и професионалисти в „Пирогов“.

Ето какво написа тя в социалната мрежа:

„Преди малко повече от 2 седмици преминах през едни ужасни 48 часа, в които на два пъти чух: „Състоянието е много тежко, операцията ще е трудна. Няма гаранция, но действаме веднага!“.

Най-напред ставаше въпрос за мъжа ми, вторият беше за кучето ми.

Разказвам само най-важното с огромното желание да съм полезна на някого, който рискува да мине по моя път и да вземе част от решенията, които аз трябваше да взема в момент на абсолютна паника.

Това е моят опит, субективното ми мнение е и категорично не желая да правя обобщения. Но пък дано съм полезна!

Грешка е да опитвате да превозите в София – но мисля, че е валидно за цяла България – човек във видимо критично състояние, без да е ясна причината за това, с такси! В моя случай шофьорът на таксито каза: „абсурд е да ви закарам до Пирогов (моя бел.: намирахме се на 2 км 400 м!), защото, ако този човек умре в колата, ще трябва да попълваме много протоколи.“

(Пак моя бел.: от няколко часа днес съм във Франция и веднага проверих: шофьорите на таксита задължително имат базови познания за животоспасяващи действия, както и могат да направят преценка дали да действат, за да спасят живот или да сигнализират незабавно на спешна момощ.)

В онзи критичен момент в София се молех на шофьора на такси да стигнем до което и да било спешно отделение. Той се съгласи единствено за ИСУЛ, на 270 м от мястото, на което бях взела таксито.

Не зная дали само в събота 29 юли е било така или в ИСУЛ по принцип си е така, но в нашия случай нямаше никаква преценка кой е спешен пациент и кой не е. Преди нас имаше „леко ухапване, което е можело да бъде по-лошо“ и случай с кърлеж. Лекарят в спешното отделение, чието име ще спестя, е хирург.

Шокирана бях, но отлично го чух да говори за кърлежите и за острия перитонит. Т.е. той е знаел, че мъжът ми е с остър перитонит (друг пациент във видимо чудесно състояние се оплакваше от кърлежите).

Вероятно е знаел и че животът на този с острия перитонит е въпрос на минути, както щях да разбера малко по-късно в „Пирогов“. Хирургът в ИСУЛ ни остави да чакаме линейка, за да ни закарат в друга болница, защото „хирургията в ИСУЛ е в ремонт“.

Пациентът с кърлежите си тръгна като разказа виц. Ние чакахме линейка 56 мин. С остър перитонит! Отлично знам каква е ситуацията в „Спешна помощ“ и какъв е броят на линейките в София.

Но скандалното за мен е, че никой (!) в ИСУЛ не ми каза, че има частни линейки. Впоследствие се оказа, че половината от хората около мен, също като мен не знаеха за частните линейки. Нямам никаква представа какво е качеството на услугата им, но може би могат да помогнат за спасяване на човешки животи. Може би е полезно да се знае…

Когато се появи линийка и направих възможното, за да не губим отново време, ни закараха до „Пирогов“ и тогава всичко изглеждаше различно. Желязна организация и незабавни животоспасяващи действия. Не зная дали в събота 29 юли попаднахме на хирурзи от световна класа или в „Пирогов“ по принцип си е така, но тези лекари действаха светкавично и спасиха човешки живот.

Завинаги оставате в сърцето ми и завинаги сте част от семейството ми, д-р Валентин Димитров, д-р Мартин Николов, д-р Деян Коруновски, д-р Мичев!

И точно, когато мъжът ми изглеждаше по-скоро спасен, малко по-късно чух абсолютно същата ужасяваща прогноза за състоянието на кучето ми. Все пак два перитонита за 48 часа…

Не зная дали е повсеместно, но нито един (!) човек с животно около мен не ми повярва, че в Централна ветертирана клиника са спасили кучето ми. Да, вярно е, дълго ще се възстановявам финансово, но ми спасиха кучето.

Разбирам напълно и прегръщам силно всички, които имат тежки спомени от тази клиника, но просто в моя случай лекарите бяха супер професионални. Цената е брутална, но кучето ми в момента спи върху мен и е супер.

С едно изключение на близък човек от миналото ми, който е работил в „Пирогов“ и не ми помогна, всички хора, които срещнах през последните ужасно тежки две седмици, бяха ултра професионалисти, безкрайно духовни и остават завинаги в живота ми.

И много важно: велико е да имам уникални колеги в bTV! Спасените животи дължа и на тях. Лукс е да имам пълната подкрепа и помощ на колегите ми.

Благодаря на всички, които ми помогнаха! Завинаги оставам признателна! Бъдете здрави! Имате обичта ми!

София, моят дом, моята крепост!“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко пред съда: Уважавам бедните хора, но не търпя някой да ме прави на шматка. Имам чест
Next: Знам го от баба и винаги помага: Мощна рецепта за гъбички по ноктите, премахва ги само за броени дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Обрат! Голяма изненада, ако изборите са днес
  • Обмислят се различни предложения за мерки, насочени към към младите шофьори с новопридобити права, за тяхната и на останалите на пътя безопасност
  • Извънредна новина за хората с ТЕЛК и НЕЛК
  • Взето е съдбоносно решение за Карлос Насар
  • Помните ли робинята Изаура? На 69 изглежда невероятно и изненада с признание
  • Часове след раждането на дъщеря ни съпругът ми ме изгони от дома ни и поиска развод
  • Баба ми цял живот отказваше да говори за едно лято през 1968 година – докато на погребението ѝ не се появи непознат мъж, който разкри нещо смразяващо
  • Хванах съпруга си да си пише с колежка. Беше ми ужасно болно, но реших да не вдигам скандал.
  • В 34-тата седмица от бременността се прибрах от работа и открих, че съпругът ми е дал всичките ми дрехи за бременни на сестра си
  • Мъж отива на гарата, за да си купи билет за влака.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.