Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят
  • Новини

Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dsagdfgrreere.png

Българин, шофьор на ТИР, осмя по легендарен начин обявите за работа, които се пускат в бранша. Във всяка една обява има десетки различни изисквания. Но отговаря ли заплащането за тях? Проблем, който се среща в адски много браншове.

Мъжът реши да напише публикация срещу „робовладелците“ работодатели. Той го направи по много умел начин и направо ги заби в десета глуха.
Вижте какво пише Христомир Христозов в една от шофьорските групи във Фейбук:

Аз съм шофьор с 77г трудов стаж (още на баща ми в т*пките съм бил в камион)

Ерген, неженен, негаджосан, от женска ръка не докоснат – мога да работя 6-7-…-11-12-13 месеца, но без 13та заплата.
Имам категории А,Б,В,Г, З… Мога да карам камион с ремарке, с 2 ремаркета, с 5 ремаркета, и малък влак .

Притежавам АDR, ASR, GPS, КГБ, ЦРУ, FBI…БКП, СДС…. за цистерна, за мотокар, за хеликоптер, за самолетоносач и ръчна количка с 1 колело.

Аз съм мотивиран, хигиенизиран, витаминизиран, не пия, не пуша, не пържа риба, не ям и не се*а в кабината.

Всяка неделя правя Ленински съботник: вадя въздушния филтър и го духам с компресора, източвам нафтата в туби и забърсвам утайките от дъното на резервоара, измивам с гореща вода горивния филтър за да падне парафина, свалям една по една всички 12 джанти и ги измивам, напомпвам, гресирам гайките (в офиса имате компютри, сметнете 12 джанти с по 10 гайки…. Не е 120, защото на диференциала гумите са двойни, но все пак в Офиса камион сте виждали само на календара).

Когато правя 45 ч. пауза, свалям всичките колани и ги пера в кофа с веро, за да не ми цапат ръкавиците, че тях не ги плащате.
Обичам да спя „на джоб“ на магистралата и минаващите камиони така поклащат кабината и люш-люш… се спинка по-сладко.
Понеже имам проблем с простатата, ставам на всеки 20 минути, правя оглед на резервоарите, бризента, … Така, давам нощен караул, за да не източат нафтата.

За заплащането не се притеснявайте – така едно авансче по 150€ на месец ми стига, даже и остава, щот нали не пуша. Пък някой ден може и да ми дадете цялата-половин заплата, защото сте ми удържали за нови зимни гуми за Поршето си, почивката с любовницата в Малибу, също минава за служебен разход и с моите 14700км/м фирмата е на ръба на фалита, но въпреки това за коледен подарък успяхте да намерите пари и ми подарихте МАГНИТ.

Благодаря и за новия Атлас на Европейския съюз. Знам че китайските GPSи са с мито и за това ще карам по карта и по табели.
Благодарение на това, че понякога презакачаме ремаркета, имам късмет да попадна на ремарке с мазен царски болт, че да смажа и лафета.

Знам как да пренарязвам диференциални гуми с белачка за картофи. Мога да правя пистов грайфер за лятото и почти го докарах до зимната шарка на МИШЕЛИН, така че ще изкарат още половин година.

За всякакви въпроси ми пишете Л.С., като хвана WiFi на бензиностанцията, ще ви отговоря, защото служебният телефон с скъп и е кодиран да набира и да звъни само на телефона на Диспечера.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната рецепта за еликсир на здравето. Пия всяка сутрин, страните и коремът изчезват, кожата и косата са като в младостта
Next: Утре е Голяма Богородица – не докосвайте нищо червено и не носете неудобни обувки! Ето какво още да (НЕ) правите и кой да почерпи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.