Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Опасното явление Карпуз Мелтен изплаши летовниците и опразни плажовете по Черноморието
  • Новини

Опасното явление Карпуз Мелтен изплаши летовниците и опразни плажовете по Черноморието

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
wvssgastastsa.png

Опасното явление “Карпуз Мелтен” доведе големи вълни по нашето Черноморие. На всичките ни плажове на юг флагът е червен. Причината е явлението, което е изключително опасно за летовниците, но пък полезно за морските обитатели, съобщава БНТ.

От сутринта спасители предупреждават летовниците, че морето е изключително опасно: който влезе на по-дълбоко, има опасност и да не излезе.

“За тази година за пръв път се явяват такива големи вълни. Както виждате са от порядъка на два-три метра, това са над 5-6 бала вълнение. Всичко, което мине покрай тях, направо го дърпа.

Дори както виждате половината плаж е наводнен до втория, трети ред на чадърите и на шезлонгите“, каза старши спасител Петър Русев.

Спасителите са взели и допълнителни мерки за сигурност.

“Осигурили сме спасително въже с гаша, евентуално ако се наложи да вадим бедстващ човек в морето“, каза старши спасител Веселин Илиев.

По това време на деня бургаският плаж е пълен летовници. Заради вълните обаче е почти празен. И малкото летовници, които са на плажа се страхуват да влязат в морето.

“Тя много влачи, ето до тук, само до коленете, даже и там не може. Тя де блъска водата, отблъсква те, потъваш просто, задълбава. Много опасно е“, казва Васка Нинова.

“Само се намокрих. Нищо друго. Да, от вятъра е много опасно, да“, казва Албена Антонова.

Рибарите познават явлението. Казват, че не е необичайно, но от две години не се е появявало.

“Почти всяка година тези ветрове са традиционни в Черно море. Те са силни североизточни.

– А рибарите влизат по време на мелтен във водата?

– Абсолютно не влизат рибарите, това е моряшки празник му казваме, стоим си в кръчмичката“, казва Георги Димов– Чикагото, рибар от Ченгене скеле.

Явлението ще продължи седмица. Вероятно ще провали почивката на някои, но за морските обитатели е дълго чакано, тъй като се счита, че морето се обръща отдолу и отгоре, и променя техния живот и местоположение.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Аз съм мъж на 35 години, но за нищо на света няма да се оженя
Next: Край с евтиното море в Гърция! Нашенци споделиха какви високи цени имат чадърите и шезлонгите в гръцките курорти

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.