Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Струва между 8 и 10 лв., и е за животни! За хората обаче е безценно – лекува от гъбички по ноктите до псориазис
  • Новини

Струва между 8 и 10 лв., и е за животни! За хората обаче е безценно – лекува от гъбички по ноктите до псориазис

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
asdfsdqqqwww.png

Във ветеринарните аптеки масово изкупуват това мазило за ползване от хора! Това мазило се продава за животни, цената му варира, но най-разпространената е около 9 лв.

От много време насам обаче продавачите във ветеринарните аптеки, където се предлага, са изумени. Защото истината е, че масово се търси от клиентите за лечение не на животни, а на хора. Мазилото чудо се нарича Антифлегмин. Съдържа камфоров силицилат и е предназначено за мазане на вимето на кравите, против абсцеси и рани.

Какво е изумлението обаче, когато се доказа, че то лекува цели 4 човешки болести. При това в пъти по-бързо и ефективно от аптечните лекарства, гелове, мехлеми и прочие. А и е в пъти по-евтино като знаем как вървят цените на илачите във фармацевтичната индустрия, пише 365 Новини

Вярвате или не, но до Антифлегмин прибягват често спортисти, пенсионери и дори хора от така наречения хайлайф.

Да, обяснимо е защо един пенсионер ще избере животинското лекарство пред “човешкото” – разбира се, водещ фактор е разликата в цената. При хората от спорта и по-заможните обаче, това мазило е предпочитано само и единствено заради ефекта си и забележителните резултати, които дава.

То изпитано лекува гъбички по ноктите – иначе адски упорити, болки в мускулите и ставите, артрит, хемороиди и псориазис. Все болежки, които трудно се поддават на лечение и изискват много време, търпение и средства.

Антифлегмин, както и няколко други мазила за животни, дават светкавични резултати и то по съвсем обясними причини.

Просто в тях дозата е по-силна и ефектът се отчита за нула време. Ето част от мненията на хора, изпробвали Антифлегмина:

“Моя позната ме убеждаваше, че с него си е излекувала псориазиса. Първоначално я гледах като луда, но после реших да го пробвам за гъбичките по ноктите ми. Наложи се да й се извиня за недоверието. Защото след няма и месец видях смайващия резултат”, пише Николина Видева.

А Димитър Пейчев признава в един от здравните форуми, че това мазило е направило чудо за болките му в кръста и гръбнака.

“Ако се замислиш, жените редовно си мажат косите с конския Тривитаминол и се хвалят с убийствена грива след това. Нали и то е уж за животни?! Гледайте това, което наистина помага, а не това, с което ни залъгват и скубят пари. Наглед простите неща са най-добри”, заключва и Стоян Стаменов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбра се страшната причина за внезапната кончина на 40-г. красавица Деница Такева
Next: Зрителите скочиха на БТВ: Има ли връзка Поршето на жълтите павета и Гласът на България

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.