Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Съпругът й изчезна шест седмици след сватбата, а тя го чака 68 години: Накрая научи болезнената истина
  • Новини

Съпругът й изчезна шест седмици след сватбата, а тя го чака 68 години: Накрая научи болезнената истина

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
sarqwgasbbds.png

Пеги Харис от Тексас се жени за приятеля си Били през 1944 г. Те се радваха на щастлив брак в продължение на шест седмици, а след това Били беше призован в армията като пилот, за да се бие в Нормандия.

Пеги изпрати съпруга си, очаквайки неговото завръщане. Тя обаче така и не получи телеграма, докато от любимия й нямаше нито знак, нито глас. Никой дори не я информира какво се случва с него. И чакането й продължило цели 68 години.

– С Били бяхме женени само шест седмици, но реших да го направя цял живот – казва Пеги.

Съпругът й така и не се върна. Първо го нямаше, след това беше жив и се прибираше, а след това Пеги получи писмо, че е убит и погребан. След това последва писмо, че е погребан в ново гробище, а след това, че може изобщо да не са тленните му останки.

– Писах на всички и поисках всякаква информация за съпруга ми. Последният път, когато писах на конгресмена, беше през 2005 г. Получих отговор, че още го няма – спомня си Пеги.

Техният братовчед имаше достъп до военните архиви и най-накрая го намери. Няколко изчезнали войници бяха погребани във Франция, в Нормандия. Точно тук се криеше мистерията през всичките 68 години. От този момент нататък Пеги изпраща цветя на гроба му 10 пъти в годината.

– За неговия рожден ден, годишнина от сватбата, Коледа и някои други дати, които са важни за нас. Когато хората си помислят за края, осъзнават, че не са минали през нещо подобно – казва Пеги, която е последната вдовица, посетила това войнишко гробище.

Времето, което прекарва на гроба му, е ценно за нея, въпреки факта, че са прекарали само 6 седмици заедно, а разликата им е 60 години. Истинската изненада обаче не дойде, когато разбра, че той е починал, тя очакваше това, но не и това, което разбра по-късно…

В малко нормандско селце Ла Вент има улица на Били Харис, където през последните 60 години три пъти годишно се организира разходка в негова чест!

Причината за това е падането на неговия самолет, който се разби точно до това място, докато той успя да запази достатъчно контрол, за да не удари селото и по този начин да избегне цивилни жертви.

Тялото му е пренесено в американското гробище, а хората го смятат за герой и постоянно му носят цветя.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов има 18 милиона лева
Next: Без милост: Бивш футболист на Пирин ще гние в затвора!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.