Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пловдивската Ванга: Спането върху катинар разваля магии
  • Новини

Пловдивската Ванга: Спането върху катинар разваля магии

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
vesasirkqwkr.jpg

Пловдивската ясновидка Веска Стоичкова умее да разкрива миналото, настоящето и бъдещето. Търсят я за съвети не само от България, но и чак от Чикаго и Испания.

 

„Бях на 8 годинки, когато казах: „Вуйчо ще се разведе“. Само дето не ме набиха – вуйчо ми имаше чудесно семейство. След това обаче се разведе и взеха да ме питат: „Ти откъде знаеше?“. Това беше първото, с което впечатлих нашите“, разказва за дарбата си Веска, която припомня, че по онова време за врачуване заключвали или в затвора, или в психиатрия. „Затова за дълго се затворих в себе си. Лъжех познатите, че съм чела в списания какво лекарство трябва да вземат. Който ме е послушал, винаги е оздравявал“, споделя гадателката.

 

Едва преди 15 години Веска разкрила публично своите способности. Събрали се с комшийки в кварталното кафене и една от тях споделила, че сестра ѝ от две години е изчезнала и няма от нея ни вест ни кост. Веска накарала да направят едно кафе и веднага я успокоила:

„Сестра ти е в чужбина, до края на седмицата ще ти се обади. Две коли си е купила, ще ти прати пари. Ще идеш при нея в чужбина, но след две години те виждам в траур. Много близък твой роднина мъж ще почине“. Не ѝ повярвали, но всичко се изпълнило дословно. Само след два дни „изгубената“ сестра се обадила от Италия и се похвалила, че си е купила две коли.

 

А след година и осем месеца починал синът на въпросната комшийка. Тогава мълвата за способностите на Веска плъзнала из махалата: „Извика ме жената от барчето отсреща да ѝ гледам. Казах ѝ, че малкият ѝ син ще си купи до 10 дни апартамент. Тя подскочи: „Как ще си купи, ма! Та той пари за хляба няма, аз го издържам?“. Оказа се, че тъща му, без да каже нищо, продала някакви имоти на село и на десетия ден те си купиха апартамент в нашия квартал“.

 

Веска използва ясновидската си дарба, за да помага на страдащи от всякакви болести. Нейна приятелка не можела да забременее: „Казах ѝ, че ще зачене и ще роди мъжко. Наистина забременя и роди момченце.

 

Такива като нея ги слагам да спят на катинар. На мен той ми трябва като кристална решетка, която вади по време на сън негативизмите от подсъзнанието. Катинарът се отваря със светена вода, хвърля се в реката, а ключът се носи като муска“. Ясновидката обяснява, че подобни бабешки средства понякога помагат и при най-страшните болести. Спомня си случая на мъж на име Енчо от Белозем. Лекарите му открили рак на тестисите и го отписали.

 

„Спа върху катинар, восъци ляхме и той оздравя. И магиите си имат научно обяснение. Пет са елементите, които имат памет: вода, пръст, яйце, тъкани от дрехи, метали. Всички те запаметяват информация“, казва феноменът от Пловдив.

 

Освен че разваля магии и вижда в бъдещето, Веска намира и изчезнали хора, но вече не иска да поема подобни задачи. Спомня си, че в два от случаите ставало въпрос за две мъртви момчета.

 

Не знаела как да го съобщи на близките им. Часове след изчезването им майката на сестрите Белнейски също се обадила да я пита къде са момичетата ѝ: „Поисках рождените им дати и казах, че в понеделник един човек ще ги намери и от полицията ще дойдат да ѝ съобщят. Казах ѝ, че ще ги намерят в селище на 30 км. Не са ме търсили да разкрия кои са убийците, но аз няма и да кажа – това е работа на следствието“, коментира ясновидката.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сложете веднага тази дрънкулка в портфейла си: от векове се смята, че привлича пари и власт
Next: Свалиха от екран Ники Кънчев – ето кой всеобщ любимец идва на негово място

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.