Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо!
  • Новини

Хилда Казасян: Когато Чочо ми поиска ръката, татко каза: Взимай я бързо!

Иван Димитров Пешев август 15, 2023
hgfbqesasdw.png

Хилда Казасян обикновено показва всичко, което мисли, защото на лицето й се
изписва цялата палитра от емоции. Тя не е от хората, които дават често интервюта,
не е и от тези, които се забъркват в скандали.

Позитивна е и се усмихва дори на
хората, които реагират с лошо. Определя позитивността си като наследствена черта.
В едно от най-откровените си интервюта Хилда разкрива душата си и споделя част
от болката по бившия си съпруг Чочо Попйорданов.

– Веднъж нарекохте Вили Казасян „моят ангел-хранител, който бди над мен”…

– Абсолютно съм убедена! Сигурна съм, че бди над мен. Той с цялата си сила и
всичко, което притежаваше в себе си, беше и един много притеснителен човек. И
само и само да не си помислят хората, че го прави подчертано и само за мен, не
ми е помагал толкова приживе, колкото когато ми помага отгоре. И наистина – от
момента, в който си отиде,

аз усещам някаква невидима ръка. Казвам го съвсем сериозно!

И ми помага нещата да ми се случват по най-добрия за мен начин.

 

– Колко голямо предизвикателство се оказа шоуто „Като две капки вода” за вас?

– Ако трябва да бъда максимално честна, ще кажа, че аз в началото подходих с
голям страх към този проект. Казах си: „Господи, как ще оценявам тези талантливи,
фантастични хора, които освен всичко останало са и мои приятели?!”. И в началото
ми беше направо изключително трудно. И продължава да ми е трудно. Това, което
правят тези хора, е неимоверно трудно. Страшно е трудно да дадеш тези точки и
когато дойде този момент,

направо ми иде да се гръмна

(смее се).

– И съвсем скоро ви се наложи да излезете и да журирате в ефир с огромна болка
в душата – заради смъртта на Чочо Попйорданов.. Нещо, което за мнозина все още
продължава да звучи нереално…

– Да… така е. Просто не ме питайте какво ми костваше това! И сте права – наистина
не звучи реално. И вероятно това е спасителното в случая. Че аз самата, по сто
пъти на ден, сещайки се, някак ми изглежда нереално… И вероятно това ме спасява
да го осъзная.

– Когато се случи нелепият инцидент, се появи една ваша реплика, която обиколи
цялото интернет пространство: „Свързани са ни душите кармично”…

– Не съм го казвала, но аз наистина го мисля по този начин. С Чочо сме страшно
близки – точно като брат и сестра. Не знам… сигурно е кармично, въпреки че точно
тази реплика не съм я казвала. През целия си живот съм го чувствала

като един от най-близките си хора

Ние с него просто сме една и съща кръвна група. И няма абсолютно никакво значение
дали си мъж и жена, дали си приятел, и т.н. Има такива хора, с които се получава
подобна връзка и Чочо е един от тях.

– В едно интервю споделяте, че когато Чочо е поискал ръката ви от баща ви, той
му е отвърнал с: „Взимай я бързо”…

– (смее се) Да, такива си бяха техните взаимоотношения. Всичкото това, разбира се, е казано
в кръга на шегата. Въпреки че точно така му беше казал татко. Това си е маниер
на общуване, чувство за хумор. И всъщност всичко в моето семейство винаги е ставало
по този лек и приятен начин.

„Когато живееш толкова дейно, когато си толкова жив сетивно и емоционално, колкото
е Чочо Попйорданов, и когато си талантлив като него, е много трудно да живееш
другояче освен на ръба като него – през цялото време. Това е може би най-живият
човек, когото познавам, затова все още не мога да приема това, което се е случило”,
казва още Хилда Казасян.

 

– Има ли неизказани думи в живота ви досега?

– Не, няма. За моя огромна радост. От много малка съм се научила да казвам „Обичам
те” и да знам, че е адски важно да го казваш непрекъснато. И че е страшно важно
да изразяваш обичта – независимо дали е твоето детенце, майка ти, татко ти, мъжът
ти или бившият ти мъж…

 

И съм чиста пред себе си, защото не съм спестила нито
едно от чувствата, които съм имала към никого. Което ме прави и спокойна, особено
когато се разделиш с някого. Защото иначе сигурно би се чувствал неспокоен…
Винаги всичко, което съм чувствала, съм го казвала, изричала съм го на глас. Нямам
страха от това да кажа на някого колко го обичам и колко държа на него.

– Вашата дъщеричка Надежда-Мари вашите стъпки в музиката ли следва?

– Ааа, ще видим (смее се). Казвала съм неведнъж, че няма нищо по-лошо от посредствения музикант или артист.
И затова много исках да съм абсолютно убедена в нейния талант, за да я поощря
да се занимава с тази работа. Убедих се, че тя има наистина голям талант. И единственото,
което прави сега, е да ходи на уроци по пиано и солфеж, и, ако й харесва – да
се занимава с това. А ако не й харесва – да не го прави. Тя сама ще реши.

– Преди време си спомням, че бяхте споделила, че не виждате бъдеще за дъщеря
си в България. Още ли мислите по този начин?

 

– Това го казах наистина преди доста време, а сега го казвам с трикратна сила
– след последните избори. Всъщност ако сега бях с примерно 15 години по-млада,
със сигурност след тези избори

щях да напусна и аз тази държава

Но тъй като тук съм се захванала с наистина много неща, не мога току-така да
зарежа всичко и да тръгна. Но си мисля, че нейното бъдеще – за огромно съжаление
– трябва да бъде извън България. И това го казвам с наистина огромно съжаление
и болка.

– Мислила ли сте сериозно да напускате България преди години?

– О, да, да! Даже съм живяла в чужбина. Имала съм фантастични предложения и възможности
да остана, но аз съм доста свързана с близките си, с приятелите си, с роднините
си, и не съм намирала смисъл да съм някъде без тях. Но не знаех, че толкова трагично
ще е положението тук. Ако знаех колко ще е страшно и трагично, наистина щях да
поема този риск…

Едно интервю на Анелия ПОПОВА

 

Младостта, а не Йоана Буковска, разделя Хилда и Чочо!

 

 

„Разделихме се просто защото се бяхме срещнали много рано… Бях на 22 години.
Разделихме се, защото бяхме по-скоро приятели – брат и сестра, отколкото съпруг
и съпруга. Но не е имало нито един момент, нито една секунда от нашия живот и
тогава, и след като се разделихме, в която да сме спрели да бъдем приятели…
Ние не сме си повишили нито веднъж тон даже.

 

Нещо, което може и да звучи невероятно,
но го казвам със сърцето си.. Нашите отношения бяха поразвалени преди това. И
затова връзката му с Йоана бе последица от проблемите между нас двамата. Това
бе поводът, но в никакъв случай и причината. Причината бе, че адски много си приличахме.
Бяхме много малки, в професионален план тепърва се струпваха страшно много неща
върху главите ни, които не можехме да понесем.

 

И тогава е много трудно да останеш
изряден в отношенията с човека до теб. Особено когато не си достатъчно пораснал,
за да ги приемеш”, казва Хилда Казасян по темата за раздялата си с Чочо Попйорданов.
Факт е, че двамата нито веднъж не са казали и една лоша дума в медиите един за
друг.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свалиха от екран Ники Кънчев – ето кой всеобщ любимец идва на негово място
Next: Дрифтове на жълтите павета: Фиков с първи думи и баща му с коментар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.