Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бутафорно асфалтиране на улица в столичен квартал
  • Новини

Бутафорно асфалтиране на улица в столичен квартал

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
gsgdfgeewrew.png

Жител на София сигнализира за зле асфалтирана улица.

Николай Николаев твърди, че улица “Войводина могила” в столичния квартал “Княжево” е асфалтирана бутафорно. Той споделя, че през изминалата седмица живущите в района са се зарадвали от новината, че предстои асфалтиране на участъци от улица “Войводина могила” между номерата 88 и 96.

“Аз живея на номер 94. Бях извън София, но ми звънна познат, който беше вкъщи по това време с информация, че са дошли да асфалтират”, написа Николай в социалната мрежа Фейсбук.

Предложили му, ако иска да плати и ще асфалтират и глухата пресечка – “ул. 711”. Мъжът обаче им съобщил, че няма интерес.

“Когато се върнах в София с надеждата, че улицата пред къщи (Войводина могила) ще е асфалтирана, видях страшна бутафория”, добавя мъжът.

Николай твърди, че 90% от участъка е бил покрит и трамбован с асфалтови изрезки от други улици.

“Реално асфалтирана беше само една кръпка от около 10м2. Прилагам снимки, но по-лошо изпълнение на “асфалтиране” не съм виждал. Реално асфалт почти няма и вероятно е насочен на друго място срещу заплащане на работниците”, пише още той.

 

“Не искам да ви отчайвам, но където и да подадете сигнал много трудно ще постигнете нещо. Мислите ли, че тези, които са ги пратили да асфалтират и са им платили за това, не знаят как работят и не са проверили каква работа са свършили?! Всичко много добре се знае, но се отчита работа и се усвояват пари, както обикновено.

 

А от т.нар. “Контактен център” ще чуете само лъжи, замазване на ситуацията и протакане във времето т.е. ще ви скъсат нервите.

 

От горчив опит го твърдя. Въпреки това ви желая късмет и успех до колкото е възможно при положението, в което ни се налага да живеем”, написа в коментарите под поста Кланс Йорданов.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Криминалистът Ботьо Ботев хвърли нова светлина върху случая с Кристиян и убиеца му
Next: Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.