Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес (16 август) в Опасно изкушение: Зейнеп и Алтай се привличат; Хилял опитва да вземе
  • Новини

Днес (16 август) в Опасно изкушение: Зейнеп и Алтай се привличат; Хилял опитва да вземе

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
hgfxbbsdfqq.png

Прочетете какво ще се случи днес (16 август) в следващия епизод на турския сериал „Опасно изкушение“, излъчващ се всеки делник от 20:00 ч. по bTV!

Информацията е написана за Теленовелас Новини!

Източник: Youtube канал „Yasak Elma“

Превод и адаптация: Telenovellas News

Епизод: 424/ сезон 6, епизод 16

Джанер и Емир носят подарък на Кумру, за да ѝ благодарят, че е платила гаранцията им. След това я канят на ресторант.

Хандн дава наставления на Мелоди как да се държи с Енгин. Ендер я чува.

Алтай се обажда на Кумру. Тя му казва, че е заета, но го кани да отидат заедно с момчетата на вечеря.

Зейнеп разговаря с Лейля.

Асуман разпитва Йълдъз дали Доан е идвал. Предлага ѝ да намерят богат мъж на Зейнеп.

Мете е намерил записите от камерите и докладва на Хилял.

Зейнеп и Алтай по случайност се озовават в едно такси. Таксиметровият шофьор сваля и двамата.

Зейнеп и Алтай започват да се привличат.

Хората искат от Хилял съдебна заповед, за да ѝ дадат записите от камерите.

Мелоди настоява да придружи Енгин на делови обяд. Ендер се опитва да се присъедини към тях, но Енгин отказва. Ендер пита Хандан откъде се е появила Мелоди.

Ендер моли Джанер да държи под око Енгин и Мелоди.

Асуман и Йълдъз започват да говорят на Зейнеп за женитба. Асуман е твърдо решена да намери мъж за малката си дъщеря.

Джанер казва на сестра си, че скоро Енгин и Мелоди ще станат любовници. Ендер иска да се омъжи за Енгин, за да ѝ плати дълговете.

Кумру, Джанер и Емир отиват на вечеря, а там е и Тарджан, който веднага започва да я ухажва.

Тарджан посвещава песента си на Кумру. Двамата излизат на сцената, за да пеят заедно. Кумру изкарва на сцената Джанер и Емир.

Йълдъз ревнува приятелите си от Кумру.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: МВР с ексклузивни разкрития за убийството на Алексей Петров
Next: Разследващ журналист за Алексей Петров: Той винаги се движеше по ръба на закона

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.