Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: Нещо се случва в ъндърграунда: Убийството Алексей Петров е само началото
  • Новини

Експерт: Нещо се случва в ъндърграунда: Убийството Алексей Петров е само началото

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
dasdqwrqrsag.png

„Убийството е професионално направено. Теренът позволява изстрел от близко разстояние от скрита позиция, което е безопасно за стрелеца.

Има широка възможност за различни пътеки за скрит отход от атентата“, каза доц. Милен Иванов, бивш ректор на Академията на МВР.

„Моето мнение е, че изстрелът е направен без оптика. Разстоянията са къси – не повече от 100 метра, а един добре подготвен стрелец може да произведе сигурен изстрел в малка цел“, добави той в сутрешния блок на bTV.

„Никой не ходи да извършва атентати с телефон в джоба. Обхват нямат и жертвите.

Няма как да им се окаже бърза помощ.

Странно е професионалист като Алексей Петров да допусне такъв начин на живот, който да бъде лесно предвидим и изчислен от евентуален атентатор. За да се направи засада на такова място, трябва да знаете, че целта ще дойде и се разхожда често“, обясни доц. Иванов.

„На такова разстояние, на което охранителите са се намирали, е абсурдно да се вземат мерки. Срещу такъв стрелец, най-вероятно дългоцевно оръжие, няма какво да се направи.

При такива атентати се използват популярни оръжия, които лесно могат да бъдат набавени. Най-вероятно оръжието е клонинг на автомат „Калашников“ или ловна карабина“, посочи той.

Доц. Иванов обясни, че може да се предположи, че има свързаност между убийството на Къро в Южна Африка, смъртта на Ангел Христов и убийството на Алексей Петров.

„Следвайки логиката на събитията, това убийство няма да е последното. Нещо се случва в „ъндърграунда“, нещо се случва в обществото ни, за да може да има такава поредица от такива тежки престъпления“, подчерта той.

Профилът на извършителя

„Вижда се като фактология, че извършителят е професионалист, бивш военен, но не е изключено и да е ловец. В ловните среди има добри стрелци, които познават гористите местности.

Скептичен съм към версията за двама стрелци. Подобни атентати се извършват от „самотни вълци. Всеки излишен човек в организацията на един такъв атентат е излишен свидетел“, обясни бившият ректор на Академията на МВР.

Според него е възможно извършителят и да е чужденец.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Строги диети и мания за слабо тяло погубили красивата Деница Такева
Next: Страшна гледка по БГ плажовете: Ивицата е изядена, а ужасът продължава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.