Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Страшна гледка по БГ плажовете: Ивицата е изядена, а ужасът продължава
  • Новини

Страшна гледка по БГ плажовете: Ивицата е изядена, а ужасът продължава

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
sfdgdfgerrqqw.png

Бурното море продължава да нанася щети на плажовете. Вълнението продължава четвърти ден.

Плажуващите изтръпнаха: Вълни като цунами удрят бреговете! Страшно ще е ВИДЕО

Въпреки приятното слънчево време във водата е опасно да се влиза, твърдят спасителите на плажа в Бургас. Червеният флаг вероятно ще остане още няколко дни.

„Всяка сутрин колегите влизат в морето и проверяват дъното в района на собствения си спасителен пост. От вълните дъното е изровено и още на плитчините може да се попадне в изненадващи дълбочини.

Особено опасно е за децата, които могат да потънат до врата“, обяснява спасителят Валери Бончев в сутрешния блок на bTV.

„Туристите ни слушат, когато ги предупреждаваме да не влизат във водата. Те сами виждат колко е опасно.

Вълни като цунами изядоха плажа, пред очите на Панделиева се дави жена! Апокалиптични СНИМКИ

Вълната днес намалява – прогнозите са за около 4 бала вълнение. Стараем се да не стават инциденти“, казва старши спасителят Петър Русев.

Спасителите бяха единодушни, че от 2015 година не е имало толкова силно и опасно явление карпуз мелтем.

Редом с това гледката на бургаския плаж е не само апокалиптична, а и дори гнусна.

Спасителите казаха, че вълните, които са големи като цунами, са „изяли“ 5-7 метра от плажната ивица.

Това, което е останало, пък е изцяло във водорасли.

„Блато вместо златист пясък по нашето Черноморие“ – около това мнение се обединяват мнозина плажуващи, виждайки ситуацията по родните плажове.

През последните дни по нашите курорти, особено на юг, има много силно морско вълнение, което отнесе първите редове чадъри и шезлонги на места.

Междувременно се появи информация, че община Бургас е изпратила на плажа в Сарафово багер и трактор с ремарке, които да почистят ивицата от изхвърлените водорасли. В същото време обаче събраните растения са върнати обратно във водата.

В Несебър положението е същото.

Силно вълнение има и по устието на река Велека, близо до Синеморец.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт: Нещо се случва в ъндърграунда: Убийството Алексей Петров е само началото
Next: По Алексей Петров е стреляно с автомат?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.