Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нещо се случва: След убийството на Алексей Петров нищо няма да е същото
  • Новини

Нещо се случва: След убийството на Алексей Петров нищо няма да е същото

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
gsdfhretqrqwr.png

2 куршума за един от последните оцелели знакови фигури от годините на прехода Алексей Петров. Бившият агент на ДАНС бе разстрелян с ловна карабина посред бял ден в сряда, докато се разхождал на Витоша в компанията на Мирослава М. 49-годишната треньорка по тенис е дала пълно описание на килъра.

Бил е облечен в камуфлажни дрехи, носел е боне или някакъв шал през лицето и шапка. Жената е ранена, но е в добро състояние и е настанена в „Пирогов“.

Тя е жената, подала сигнал за покушението на спешния телефон 112 в 12.20 часа. Стрелбата е станала минути по-рано, докато Петров и Мирослава са се спускали пеша по пътеката от заслона Бай Кръстьо до Драгалевския манастир на Витоша.

Според полицията Петров е бил с трима охранители, но те са го чакали, а не са били заедно с него по време на разходката с приятелката му. Петров се движи само с автомобили „Мерцедес“, но този ден е бил с „Ауди“, което е собственост на жената, разкриха източници от разследването, цитирани от „Телеграф“.

Тузарски автомобил изплува около убийството на Петров СНИМКА

Срещу Петров е открит огън от сравнително близко разстояние. Улучен е в главата, по-точно в окото. Другият куршум е попаднал малко над сърцето, сочат първоначалните данни от огледа.

Мирослава също е била цел да бъде ликвидирана, но килърът е успял да я улучи вляво, но по-близо до предмишницата. Куршумът е преминал и през ръката й.
Засада

По първоначална информация навиците на Алексей Петров са изследвани поне два месеца от извършителите на мократа поръчка. Така са разучили, че обича да прави разходки на Витоша и често ходи по пътеката между Драгалевския манастир, заслона Бай Кръстьо и хижа „Алеко“.

Предполага се, че са били двама, изчаквали в засада. Единият е бил в автомобил, а другият е открил стрелба.

Използвано е място, където пътеката през гората се доближава на около 20 метра от павираното шосе за хижа „Алеко“, на половин километър от заслона Бай Кръстьо. След изпълнение на покушението стрелецът и помагачът му се оттеглят към Драгалевци с автомобила. По данни на свидетели колата е тъмно БМВ от старите модели.

Бареков ексклузивно: Убийците на Алексей Петров избягаха с BMW!

Тази информация тепърва се проверява. Криминалистите изземат записи от охранителните камери, поставени по фасадите на къщите в Драгалевци, покрай които минава пътят, спускащ се от хижа „Алеко“.

Проверяват се и камерите от автобусите на градския транспорт, тъй като се работи по информация, че е възможно стрелецът първоначално да е използвал автобус до междинната станция на открития лифт при заслона Бай Кръстьо.
Вендета

Разследването работи по четири версии за поръчката. Едната е, че тя идва от чужбина, другата е свързана със засегнати бизнес интереси. Останалите две са вендета и междуличностни отношения.

Петров е бивш командос от Специалното оперативно милиционерско поделение (СОМП), известно като „Червени барети“ в годините на социализма. След това се занимава с бизнес и междувременно е агент под прикритие в бившата Национална служба за сигурност, а след това Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС).

Той е един от основоположниците на застрахователния бизнес в България и още от годините на прехода се говореше, че около него гравитират структури от т.нар. силоваци. Освен бизнесмен Петров беше и преподавател по национална сигурност.

Водил е лекции на студенти в УНСС и ПУ „Паисий Хилендарски“. Чест участник бе в публични събития в ролята си на изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Едно от последните му участия бе в заседанието на тристранния съвет между държава, синдикати и бизнес.
Два неуспешни опита за покушение

Първото неуспешно покушение срещу Алексей Петров е на 15 август 2002 г. пред плувния комплекс „Спартак“, когато бе прострелян в коляното. Второто неуспешно покушение е на 29 октомври 2015 г., когато по бронирания му джип „Мерцедес“ е стреляно с два гранатомета в кв. „Кръстова вада“, близо дома му на улица „Арарат“ 8.

За поръчител на второто бе нарочен Роман Логвиненко, за когото се твърди, че обещал 200 000 евро на стрелците. Логвиненко бе осъден за опита за атентат срещу Петров.

Тази година бе предсрочно освободен от затвора на 29 май от Апелативен съд-София. Наложен му бе изпитателен срок в размера на наказанието, което му остава да изтърпи. Към 12 април то бе 2 г., 6 месеца и 11 дни.

Самият Петров бе главният подсъдим по мегаделото „Октопод“, водено срещу организирана престъпна група за рекет. През 2021 г. бизнесмент бе оправдан на втора инстанция.

„Убийството е професионално направено. Теренът позволява изстрел от близко разстояние от скрита позиция, което е безопасно за стрелеца.

Има широка възможност за различни пътеки за скрит отход от атентата“, каза доц. Милен Иванов, бивш ректор на Академията на МВР.

„Моето мнение е, че изстрелът е направен без оптика. Разстоянията са къси – не повече от 100 метра, а един добре подготвен стрелец може да произведе сигурен изстрел в малка цел“, добави той в сутрешния блок на bTV.

„Никой не ходи да извършва атентати с телефон в джоба. Обхват нямат и жертвите.

Няма как да им се окаже бърза помощ.

Странно е професионалист като Алексей Петров да допусне такъв начин на живот, който да бъде лесно предвидим и изчислен от евентуален атентатор. За да се направи засада на такова място, трябва да знаете, че целта ще дойде и се разхожда често“, обясни доц. Иванов.

„На такова разстояние, на което охранителите са се намирали, е абсурдно да се вземат мерки. Срещу такъв стрелец, най-вероятно дългоцевно оръжие, няма какво да се направи.

При такива атентати се използват популярни оръжия, които лесно могат да бъдат набавени. Най-вероятно оръжието е клонинг на автомат „Калашников“ или ловна карабина“, посочи той.

Доц. Иванов обясни, че може да се предположи, че има свързаност между убийството на Къро в Южна Африка, смъртта на Ангел Христов и убийството на Алексей Петров.

„Следвайки логиката на събитията, това убийство няма да е последното. Нещо се случва в „ъндърграунда“, нещо се случва в обществото ни, за да може да има такава поредица от такива тежки престъпления“, подчерта той.

Профилът на извършителя

„Вижда се като фактология, че извършителят е професионалист, бивш военен, но не е изключено и да е ловец. В ловните среди има добри стрелци, които познават гористите местности.

Скептичен съм към версията за двама стрелци. Подобни атентати се извършват от „самотни вълци. Всеки излишен човек в организацията на един такъв атентат е излишен свидетел“, обясни бившият ректор на Академията на МВР.

Според него е възможно извършителят и да е чужденец.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Заради грешка: Банкомати пускат безвъзмездно пари
Next: Какво разкри феноменът ясновидец Божидар Караджов за 2024г

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.