Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Журналистът Григор Лилов със сензационна версия за убийството на Алексей Петров
  • Новини

Журналистът Григор Лилов със сензационна версия за убийството на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
fghdfghtrqerqw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Журналистът Григор Лилов със своя версия за убийството на бизнесмена Алексей Петров:

Убийството на Трактора

СТИГА С ТЕЗИ БРЪЩОЛЕВЕНИЯ!

Аман от глупостите на колеги, спецове, МВР и прокуратура.

Алексей Петров е бил само с една жена, о, не, ще се поправим, сбъркахме – бил освен с нея и с трима охранители, там редовно намиращата се в отлична физическа форма бивша барета бягал с нея крос (възраст на спътницата – 48 години), ох, сбъркахме, не бягал крос, а там се разхождал редовно, простреляната жена се развикала за помощ и я чули, ох, не я чули, но тя, берейки душа, позвънила на тел. 112, берейки душа и прекрачвайки през прага на смъртта описала нападателя, тя била треньорка по тенис (в качеството си на директор и основен ръководител на ключови дружества на Алексей Петров!) и т.н., и т.н., и т.н. бръщолевения…

Ами продължавайте, дами и господа службаши, с тази ваша „професионална“ експертиза! За да ви видим колко сте „способни“ от една страна, а от друга – какво се опитвате да скриете..

Фактите!

Човек с толкова покушения срещу него не мърда дори до тоалетната без охрана, навсякъде ходи с бронирана жилетка (и сега е бил, за което се мълчи). И затова за най-сигурно е застрелян в главата – в окото, докато спътницата му е простреляна, така да се каже, обичайно – в гърдите.

– И никакви охранители не е имало край тях, защото неговите са супер професионалисти – бивши червени барети, натренирвани редовно в израелски и западни школи до реакции на автоматизъм и щяха незабавно да открият стрелба и започнат преследване. И няма как жената да е „видяла“ убиеца, а те – не, няма как умиращата от раната жена да е позвънила на 112, а те да не са!

Трактора и спътницата му са убити на разстояние само десетки метри от ресторант „Воденицата“, както вече ви съобщих в предишния пост. Изстрели не са чути – било е със заглушител. Не са чути, защото на паркинга на това много елитно заведение винаги има пазачи и щяха веднага да сигнализират.

– По моя информация двамата са обядвали там и по едно време решили да се поразходят, прекъсвайки обяда. И понеже се забавили, започнали да ги търсят

Останалото ви е известно.

Такава „разходка“ – инцидентно мръдване встрани, може да има едно-единствено обяснение – някаква конспиративна среща с някого (мъж или жена), който не трябва да се знае от никой друг и да се види от когото и да е било с кои се среща.

„Воденицата“ е много удобно място като предлог за такава среща. Тя е с много добра кухня и прекрасно обслужване, пълна е с елитни клиенти – политици, много едри бизнесмени, чуждестранни мениджъри и дипломати, така че присъствието на Алексей Петров въобще няма как да направи впечатление… И гората стъпва на прага й, както се казва. Мърдаш за малко навън в нея с дясната ти ръка в бизнеса – или сте предали „нещото“, или сте получили указанията и се завръщаш – ни лук ял, ни лук мирисал.

Този път връщането не се състоя.

По-лесният отговор според мен е „защо“. По-трудният е от кого.

Текстът е от страницата на автора във фейсбук. Лилов е автор на книги с разследваща журналистика относно Андрей Луканов, Илия Павлов, Бойко Борисов и др.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жената на Здравко от Биг Брадър наби любовницата му
Next: Среднощен екшън: Жена спря влака за Варна, покатери се на стълб и крещя: Искам си водката!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.