Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Черна прокоба! Точно две години след Хамстера, отново през август си отиде и Трактора! Ексклузивни снимки от мястото на екзекуцията
  • Новини

Черна прокоба! Точно две години след Хамстера, отново през август си отиде и Трактора! Ексклузивни снимки от мястото на екзекуцията

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
asdfasdewtewtew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Осмият месец се оказа фатален за “Лев Инс”. Трима гардове и един шофьор не успяха да спасят Алексей. Ще последва ли групировката съдбата на ВИС и “Мултигруп”? 

Кървав месец се оказа август за бившата барета Алексей Петров и хората от най-тясното му обкръжение. Убийството на Трактора се случва точно две години след смъртта на дясната му ръка – Антон Петров, по прякор Хамстера.

Набеждаваният за изпълнител на мокри поръчки силовак издъхна през осмия месец на 2021 г. след фатален оффроуд дрифт в планината. Тогава мощният му джип се преобърна в бездната, отнасяйки го в един по-добър свят.

По ирония на съдбата, пак през август и отново в планината, с няколко изстрела бе ликвидиран самият Алексей Петров, който повлече към смъртта и треньорката си Мирослава – тенис треньор и служител на “Лев Инс”, с която бил излязал на редовния си поход из Витоша. Въпреки, че се е движел с трима охранители и шофьор, пред лицето на смъртта Петров остава сам, без да броим дамата до него.

Избиват ли по списък хората на “Лев Инс”, с право се питат в ъндърграунда. Още през 2021 г. се заговори, че кончината на Хамстера не е фатален инцидент, а перфектно планирано убийство. Според едни версии, инсценировката с отказалите спирачки била дело на конкурент от подземния свят.

Друга мълва, която никоя медия не посмя да напише гласеше, че Тони е ликвидиран по поръчка на самия Алексей, тъй като той знаел всичките му мръсни тайни и ставал все по-неудобен за политическите проекти на господаря си. Вярващите в тази хипотеза се чудят да не би пък близки до бандита да имат пръст в разстрела на Алексей, предвид знаковите съвпадения в месеца и мястото на смъртта им.

Догадки предизвиква и застреляната спътница на Петров – Мирослава.

Вече се прокрадват коментари, че убиецът се е надявал Трактора да е бил в планината с втората си жена Ива и така наведнъж да ликвидира и двамата формални собственици на застрахователната фирма. Журналистката Емилия Милчева коментира във фейсбук така: “Струва ми се, че за да се опитат да ликвидират и Ива Павлова, която държеше бизнеса на Алексей Петров, и е най-близкият му човек, значи искат да ликвидират бизнеса му и някой нещо да си вземе… обаче не е била тя до него, версиите тепърва валят”.

Сега “Лев Инс” отива в нежните ръце на останалата жива Ива. Дялове обаче имат и израелските партньори на Алексей, които вече са резервирали полет за България, ако вярваме на информаторите си. Пред компанията има два пътя – да стане 100% израелска собственост и да се ребрандира, с надежда лошото й име да си отиде заедно със смъртта на основателя й.

Друг вариант е бизнесът да бъде разпарчетосан и продаден на останалите големи играчи в бранша, и така поредната легенда от силовото минало на България да бъде окончателно погребана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как Асан Омеров от Бабинци стана Алексей Петров
Next: Нов удар за Георги, който обезобрази Дебора! Дори да отърве затвора остава без дом и семейство

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.