Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Атанас Атанасов след разстрела на Петров: Руската агентура у нас има инструкции
  • Новини

Атанас Атанасов след разстрела на Петров: Руската агентура у нас има инструкции

Иван Димитров Пешев август 17, 2023
astasnastasrwq.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ден след бруталния показен разстрел на Алексей Петров стотици коментари на политици, разследващи журналисти и близки на бившата барета заляха медийното пространство.

От мнение по отношение на убийството не се въздържа и политикът от ДБ Атанас Атанасов.

Ето какво написа той в личната си страница в социалните мрежи:

“След убийството на Алексей Петров се забелязва, че руската агентура у нас е получила инструкции да се възползва от създалата се ситуация и да работи за провокиране на политическа дестабилизация в страната.

Основна задача на специалните служби и на целия сектор за сигурност е да поставят под засилен оперативен контрол криминалния контингент, свързан с руската организирана престъпност и да предотвратят по-нататъшна ескалация на напрежението.

В тази връзка е наложително спешно свикване на заседание на Съвета по сигурността към МС, на което да се предложат конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете и противодействие на актуалните заплахи за националната сигурност.”

НСО е осигурила охрана на петима високопоставени български политици, съобщи БНР, като се позова на свои източници. Причината са заплахи, отправени към тях, идващи от чужди служби. Според източника на националното радио заплахите са от руски служби и са свързани с Русия.

Сигналът е получен миналата седмица. Тогава Междуведомствената комисия, в състава на която влизат началникът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР, е взела решение да им назначи охрана.

Съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков потвърди, че има охрана, но не даде повече информация. Другият съпредседател на групата – лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, отказа коментар.

От „Да, България“ съобщиха, че лидерът на партията Христо Иванов не ползва охрана.

От НСО също са отказали коментар по темата с аргумента, че това е класифицирана информация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Tуристи си разменят бележка цял ден, за да използват чадър и шезлонг
Next: Ето как се е случило всичко в деня на убийството на Алексей Петров

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.