Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерти: Тази конспирация ще разплете убийството на Петров, но заради оръжието стрелците му ще
  • Новини

Експерти: Тази конспирация ще разплете убийството на Петров, но заради оръжието стрелците му ще

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
fsdggergerger.png

“Очевадно е, че Алексей Петров се е чувствал изключително сигурно. Начинът му на живот показва, че той не се е чувствал застрашен.

Мястото е избрано така, че да може да бъде реализиран атентатът. Най-вероятно той е бил следен дълго време, поне няколко месеца, за да може да се изчисли режимът на движение”, това каза бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов пред Bulgaria ON AIR.

Експерт: Нещо се случва в „ъндърграунда“! Убийството Алексей Петров няма да е последното

“При такива охрани има един проблем – когато охраняваното лице е изключителен специалист в тази сфера, той понякога обсебва охраната и пренебрегва техните притеснения и препоръки”, каза доц. Иванов.

Според него шеф на екипа винаги трябва да предвижда неща, които биха се случили.

Нидал Алгафари ексклузивно: Видях какво направи охраната на Алексей!

“В историята на атентатите в България можем да отделим само два случая, в които активните действия на охраната са спасили охраняваното лице. Единият от тези случаи е атентатът срещу Алексей Петров на басейна “Спартак”. Тогава един от охранителите открива огън и по този начин възпрепятства последващи изстрели от страна на стрелеца, който се намира в засада.

Вторият случай е Златко Баретата и атентатът срещу него пред Съдебната палата – тогава също един от охранителите успява да идентифицира откъде се води огън и открива ответен огън с неговия пистолет, при което принуждава стрелеца да се скрие и да избяга”, припомни доц. Иванов.

По думите му охраната трябва да бъде добре обучена, а този, който стреля, изчислява и охраната: “Ако изстрелът е с обикновена карабина – разстоянието е 50-100 метра, това дали имате един, двама, трима или четирима охранителни – не ви помага”.

Аутопсията на Алексей Петров приключи! Трупът му все още е…

“Организираната престъпност в България винаги е присъствала, методите ѝ остават същите, каквито са били в миналото. Поръчковите убийства са един от тези методи.

Интензитетът на тези убийства в последните години е по-нисък, последното такова ключово убийство на територията на България беше на Петър Христов през януари 2018 година.

И той, подобно на Алексей Петров, беше влиятелна фигура, брокер на влияние, човек с контакти в престъпния свят, както и с контакти в правоохранителните и правораздавателните органи”, коментира анализаторът в програма “Сигурност” на Центъра за изследване на демокрацията Владислав Кръстев.

Той е категоричен, че в България има проблем с организираната престъпност.

“Такива убийства не се разкриват. Това е един човек – той е професионалист, подготвя си всичко, няма свидетели, мястото е избрано така, че да може да се оттегли безопасно. Най-вероятно е стрелял със заглушител или пък гилзоулавител, тоест няма никакви следи на мястото от оръжието.

Ако ние не знаем оръжието, това рязко намаля шанса да открием кой е извършителят. Едно е, ако е прострелян с карабина, друго е, ако е прострелян с ловна пушка с бренеке. Ако е с ловна пушка – имаме личен мотив и някакво отмъщение, а ако е с карабина – работи професионалист”, добави доц. Милен Иванов.

За него първите 24 часа са от ключово значение: “Моето мнение, че стрелецът е един. Прекалено важна е фигурата, която трябва да бъде отстранена, за да има толкова много хора. А жената е странична жертва, най-вероятно от рикошет.

Криминалист със смразяващи разкрития за жената, която едва оцеля при покушението срещу Алексей Петров

Проблемът в този тип атаки е, че в България има само един център, който предлага контраспайперска тактика. Като извадите статистиката на атентатите, 90% от успешните атентати са извършени с дългоцевно оръжие на разстояние от 50 до 100 метра.”

“Технологията на този тип поръчкови убийства е такава, че разкриваемостта и доказуемостта е много трудна. При едно такова убийство се действа конспиративно – имаш поръчители, имаш организатор – посредник, който е буфер между поръчителя и преките извършители.

МВР в предишни години е разкривало предполагаеми извършители на поръчкови убийства. Те са били задържани, били са съдени, впоследствие са били оправдавани, много малка част от тях са осъждани ефективно за убийство”, добави Кръстев.

Той е на мнение, че реформите в МВР трябва да бъдат обвързани с различни стимули.

“Често имаме искания от синдикати за увеличение на заплати, управляващите биха могли да вържат тези реформи с конкретни резултати. В България конвенционалната престъпност намалява, дали било в резултат на работата на МВР, или в резултат на това, че активните престъпления намаляват чисто демографски”, подчерта анализаторът.

Кръстев не изключва вероятността това убийство да спре пътя на България към Шенген.

ЕК с ключова позиция за убийството на Алексей Петров и приемането на България в Шенген

“Докато ние не решим проблема с корупцията, Шенген няма да се случи”, категоричен е доц. Милен Иванов.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!
“Медика кор” е болница само с 61 легла, от които в момента са заети само 37. Възнаграждението на Панайотов се е увеличило с почти 61 000 лв. спрямо 2021 г. и по традиция оглавява класацията на най-високо платените болнични директори.

На второ място по заплата е д-р Тияна Николова, управител на частната акушеро-гинекологична болница “Св. Лазар” в София, в която има едва 32 места (в момента са заети 10).

Тя е обявила 955 636 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи.

“Д-р Николова декларира невероятната сума от 70 755 574 евро налични средства, но кореспондиращата сума в левове подсказва, че тук вероятно има една петица в повече, защото посочената сума в наша валута е 13 838 587 лв. Отделно тя обявява и сума от 2 169 978 лв. налични парични средства.”, пишат от медията.

Третото място в класацията заема Николай Салутски, управител на пловдивската частна болница МБАЛ “МК Св. Иван Рилски”, която работи по клинични пътеки за инвазивна кардиология. Салутски е обявил 810 143 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Болницата, която управлява, има 141 легла, от които в момента са заети 52.

“През 2021 г. имаше само двама болнични шефове с над 500 000 лв. заплата – споменатият вече Кирил Панайотов и покойният шеф на частната столична МБАЛ “Сердика” Методи Янков (неговата декларация за 2022 г. не е публикувана заради смъртта му).

Сега още една регионална болница успява да осигури над половин милион годишен доход на своя началник – МБАЛ “Д-р Маджуров” в Бургас. Нейният управител Александър Маджуров декларира 600 000 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи плюс още 237 290 лв. други трудови доходи. Това отново е малка болница – с 61 легла, от които в момента са заети само 11.”, пишат от в. Сега.

Челната петица на класацията завършва Ени Лефтеров, директор на МБАЛ “Св. Иван Рилски 2003” в Дупница, който е обявил 341 043 лв. годишен доход след осигуровки. 332 053 лв. годишен доход декларира и Димитър Тасков, който има офталмологични болници в родния Търговище и в Пловдив.

В частните болници няма таван на заплатите, въпреки че харчат публичен ресурс от НЗОК.

Част от управителите и изпълнителните директори получават допълнителни доходи от практиката им като медици, а някои от тях обявяват и т.нар. крупни доходи от дивиденти.

Милен Пенков, един от управителите на МБАЛ “Хаджи Димитър” в Сливен, е декларирал 508 058 лв. дивидент. Андрей Марков от “Аджибадем сити клиник” – 350 000 лв. дивидент.

В държавните болници има правила за формиране на заплатата на директора, което не позволява на директорите да имат подобни доходи, въпреки че натоварването откъм пациенти традиционно е значително по-голямо.

Обикновено на първите места по доходи са шефовете на акушеро-гинекологичните здравни заведения.

Изпълнителният директор на “Майчин дом” проф. Иван Костов е обявил 285 273 лв. заплата и още над 400 000 лв. други доходи. На второ място е директорът на УМБАЛ “Св. Марина” във Варна проф. Силва Атанасова, която е декларирала 269 972 лв.

Максим Яков от варненския “Майчин дом” декларира 240 053 лв. заплата и доход от дивиденти на обща стойност 313 680 лв., а шефът на Медицински институт на МВР Илия Баташки обявява 213 467 лв. трудови доходи след осигуровки.

Ако вземем предвид и доходите от други източници, шефът на столичната болница по неврология и психиатрия “Св. Наум” Иван Миланов също влиза сред водещите – той е обявил 350 397 лв. по тази линия, въпреки че заплатата му иначе е скромна – 62 599 лв. за 2022 г.

За сравнение, от Сега пишат, че “доходите на шефа на “Пирогов” Валентин Димитров са 65 290 лв., а Карен Джамбазов, шеф на най-голямата болница в страната – пловдивската “Св. Георги”, е обявил 82 671 лв. годишна заплата”.

Наскоро финансовият министър Асен Василев каза, че иска да се осветят огромните разлики в заплащането в публичния сектор, като един от примерите за такава бяха именно заплатите на болничните директори.

По думите на Василев “не е нормално директор на държавна болница да взима 40-50 пъти над средното за болницата.”

Вчера здравният министър проф. Христо Хинков обясни, че “целта не е да се слага таван на заплатите, а да се намери допустима разлика между най-ниското и най-високото възнаграждение.”

“Няма как да има таван на заплатите при положение, че има различни категории. Ето това съотношение е важно и то важи както за работещите в спешната помощ, така и за работещите във всички болници, където има над 50% държавно участие. Трябва обаче да се изчисли и да се види, трябва да се говори с лекарския съюз, да се уточнят тези неща и тогава да се приемат.”, заяви той.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Рачев побесня! Разкри каква аномалия е по родното Черноморие
Next: Родилка получава болки в корема, бият й инжекция и я пускат, а после спешна помощ я взима увита в чаршаф и с мъртво бебе на ръце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.